Тя щеше да умре след малко, но нито Карвър, нито някой друг би могъл да направи нещо за нея. Той съсредоточи вниманието си върху Баграт, ядосан, че опитът му да запази живота на всички бе провален от грузинеца. Яростта му пролича в силата на трите бързи удара, които нанесе с палката по главата му. След като го повали, взе ръката с пистолета, насочи го към умиращата жена и натисна с неговия пръст спусъка за още един изстрел, с който да прекрати страданията й.
Изкуши се дали да не насочи пистолета и срещу Баграт, но му беше достатъчно гадно заради ненужната смърт на жената. Нямаше желание за още хладнокръвни убийства. Вместо това насочи пистолета, който държеше с ръката на Баграт, към веригата, свързваща куфарчето с лявата му китка. Стреля за последен път, куршумът прекъсна веригата. После хвана пистолета за цевта и го запрати в шубраците около басейна. Ако полицията дойде, ще го намери и ще установи, че по него има отпечатъци на грузинеца, по дланта му следи от барутни газове, а в тялото на жената два куршума, изстреляни с този пистолет.
Карвър се протегна за куфарчето и се изправи. От взрива на „блясък — трясък“ бяха минали около петнадесетина секунди. Въздействието на гранатата щеше да продължи още около минута. Останалите трима мъже щяха да останат под въздействието на сълзотворния газ още двадесетина минути. Но щом се съвземеха, щяха да се превърнат в четирима гневни грузинци. Междувременно скоро щяха да пристигнат патрулки и пожарните коли от Турет-сюр–Луп, привлечени от пламъците, които сега вече се издигаха над цялата къща, изпращайки във високото синьо небе мръсен черен пушек. Беше крайно време да изчезва.
Извади гранатомета от джипа и го преметна през рамо. Вдигна от земята използваната „блясък — трясък“ и хукна към задната част на горящата сграда. Сълзотворният газ се беше поразнесъл, но въпреки това тримата мъже още не бяха способни да го спрат, когато профуча покрай тях. Успя да вдигне гранатата, която беше изстрелял по мицубишито, но другата, която бе насочил към газовите бутилки, беше прекалено близо до пламъците, а те бяха започнали да облизват двата червени цилиндъра. След няколко секунди щяха да избухнат и тази мисъл вля допълнителен адреналин в кръвообращението на Карвър, като му помогна на един дъх да прескочи стената и да хукне нагоре по хълма.
Беше минал около сто метра между дърветата, когато бутилките избухнаха. Оглушителният взрив сякаш превърна въздуха в твърда материя, която блъсна Карвър в гърба и го запрати в най-близкия ствол — натъртен и останал без дъх. Над главата му прелетя облак клонки и листа. След частица от секундата взривната вълна стигна до своя външен радиус и се върна обратно над него, изсмуквайки въздуха от дробовете му, с което бурята отмина.
Всеки сантиметър от тялото му го болеше. Имаше усещането, че мозъкът му е също толкова натъртен и ожулен, колкото черепа, сякаш беше участвал в десет рунда срещу боксьор тежка категория. Докато се изправяше на крака, наблюдаваше огнената топка, пред която досегашните пламъци, които се издигаха над обгорелите руини на къщата, изглеждаха незначителни. Той опипа крайниците си и с учудване установи, че може да върви и дори да тича. Първо бавно и предпазливо, а след това с все по-голяма увереност.
Карвър беше добре, но се ужасяваше от мисълта какво ли се е случило с безпомощните мъже, които взривът беше заварил само на няколко метра от бутилките. Или с кучетата, които лежаха приспани в своята клетка. Сигурно на земята не беше останала и най-малката следа от тях.
67.
Кърт Вермюлен точно си приказваше с кмета на Антиб, когато мобилният му телефон звънна силно и екранчето го информира, че е получил съобщение. Той се извини на кмета, който го увери, че съвсем не е обиден — как би могъл да се разсърди на толкова изтъкнат гост като господин генерала.
Вермюлен натисна безпомощно няколко бутона, преди да се откаже с въздишка, която трябваше да изрази невъзможността на цивилизования човек да е в крак с всички модерни джаджи. Кметът се изкиска съчувствено.
Алекс взе телефона от ръката му с развеселеното изражение на жена, която се удивява на мъжката несръчност.
— Дай да видя — каза тя. Пръстите й уверено заиграха по клавиатурата и съобщението се показа.
— От Уинтър е. Пише, че ще е готов за по питие в бара на хотела в седем.