Вермюлен погледна часовника си.
— Нямаме проблем с времето — отбеляза той. — Сигурна ли си, че искаш да го направиш? В края на краищата той няма на кого да се оплаче, ако аз отида на срещата вместо теб. Точно днес…
Той погледна през прозореца на кметския кабинет. Кметството, със стените си от розов пясъчник и бели капаци на прозорците, гледаше към Кор Масена точно в центъра на най-старата градска част. Всеки ден тя се изпълваше със сергии, на които се продаваше прясно уловена риба или плодове и зеленчуци донесени от фермите, накацали по провансалските хълмове. В другия край на широката улица се издигаше църквата „Нотър Дам“. Морето беше само на хвърлей.
Алекс го хвана под ръка и се притисна към него успокоително.
— Не се притесняван — каза тя, — мога да се справя. Нали затова съм тук…
Вермюлен се усмихна и в очите му проблесна искрена любов. Кметът, който стана свидетел на тази привързаност, също се усмихна.
— Да — кимна генералът и прегърна Алекс, — зная, че можеш да се справиш с всичко. — След това отново погледна часовника си. — Е, макар да има достатъчно време, мисля, че е най-добре да тръгваме.
— Както решите, господин генерал — съгласи се кметът.
68.
Гледката от хеликоптера „Дофин“ към Турет–еюр–Луп, което лежеше на пет километра пред тях, беше възхитителна смесица от твърди каменни стени и червени керемидени покриви, наблъскани върху V–образен висок морски нос. Сградите стигаха до ръба на скалите и се вкопчваха в тях като стадо леминги, които се предизвикват едни други да скочат. Обаче седящият на седалката до пилота Платон не се вълнуваше от подобни естетически наслади. Единствената му грижа беше да сравнява забележителностите пред себе си с картата, която държеше в ръце. Беше получил описание на мястото, където се намира къщата, наета от грузинеца. Сега му оставаше само да го открие.
В този момент видя стълба от черен пушек, който се издигаше иззад един от хълмовете, погледна в картата и проблемът се реши. Огънят беше като фар, който го насочваше към мястото, което търсеше. Обаче се оказа, че са пристигнали твърде късно. Крадците на онзи американец го бяха изпреварили. Разбира се, ако тези боклуци не бяха успели по някакъв начин сами да се подпалят.
— Карай към пушека — нареди той на пилота. — Бързо!
Досега летяха успоредно на долината в подножието на Пюи дьо Турет. Сега хеликоптерът се стрелна надясно, когато пилотът смени курса и започна да се спуска. Те летяха право към черния пушек, когато той бе разпръснат от взрив, който изпрати към небето огнена топка от алчни за плячка виещи се пламъци.
Платон изригна поредица руски псувни в микрофона на интеркома, а после се завъртя на седалката и впери очи в петимата мъже в пътническото отделение над него. Всички бяха с бронежилетки и носеха автомати с големи заглушители на цевите. Това бяха най-добрите хора на Платон, които бяха служили с него в Афганистан или в тежките кампании срещу отцепниците в Чечения.
— Ще кацнем след тридесет секунди. Вие двамата слизате първи и заемате позиция. Имайте готовност да ни прикривате със стрелба. Останалите идват с мен.
Когато наближиха къщата, пилотът намали скоростта, защото търсеше къде да кацне, като нервно заобикаляше огъня и пушека, които бяха обгърнали къщата. Сега, когато наближиха, Платон видя, че някой сякаш беше отхапал голяма част от задната част на сградата. Сигурно там беше станала експлозията. Успя да види само трима души. Две жени и един мъж, които бяха разхвърляни пред фасадата на сградата. Наблизо стоеше голям джип.
Мъжът коленичеше пред една от жените и сякаш се опитваше да я свести. Изглежда не осъзнаваше, че хеликоптерът наближава. Накрая, когато бяха на тридесетина метра от него и само на два метра от земята, той обърна към тях мустакато лице със събрани очи и започна да клати глава насам–натам. Имаше вид на объркан от случващото се около него човек. Хеликоптерът се беше спуснал с нос, насочен към къщата, но тъй като теренът падаше стръмно, пилотът опря само предните колела в земята и без да гаси двигателя, зависна със задните във въздуха. Първите двама мъже изскочиха от плъзгащите се врати на машината, притичаха няколко метра приведени, преди да залегнат и да заемат позиция с насочени срещу мъжа оръжия. Последваха ги тримата им другари, които застанаха около носа на хеликоптера, за да прикрият Платон, докато слиза от мястото до пилота. След това четиримата заедно тръгнаха към мъжа с преметнати през рамо, готови за стрелба автомати.