Мъжът пред тях нямаше оръжие, но сега видяха, че жената до него беше мъртва. Беше простреляна в гърлото и главата. Другата жена, която също сякаш не осъзнаваше присъствието им, както мъжа преди малко, беше по бански. А той носеше единствено джинси. Грузинецът ги гледа няколко секунди с празен поглед, сякаш не може да фокусира, а после съвсем изненадващо скри лицето си в шепи и започна да ридае.
— Майчице Божия… — измърмори Платон, който макар и сам дълги години да се беше излагал на въздействието на битките, не беше станал по-състрадателен към хората, които рухваха при напрежение. Сега, когато наближи ридаещата развалина, видя, че тя отговаря на описанието на Баграт Баладзе. Значи този подсмърчащ слабак е бил водач на банда? Не беше за чудене, че се е оказал толкова лесна мишена. А вече се беше предал. Май някой здравата го беше халосал по главата, но иначе по него нямаше и драскотина.
Платон го стисна за гърлото.
— Ти ли си Баладзе? — попита той грубо. Грузинецът го изгледа с празен поглед, смръщи се и се опита да вдигне рамене.
Платон го зашлеви по двете бузи.
— Ти… ли… си… Баладзе? — повтори той бавно и по-високо с глас, в който започнаха да се долавят гневни оттенъци.
Очите на пленника му се изпълниха с паника. Той посочи с показалци ушите си и поклати глава.
— Не мога да чувам… — изплака. — Мисля, че съм я убил… но не съм сигурен… не съм сигурен. О, Боже мили…
Започна отново да плаче и лицето му се сгърчи като на съкрушено малко дете. Когато вдигна ръце, Платон забеляза скъсаната верига на китката на лявата му ръка. Той хвана висящия свободно край и го дръпна нагоре заедно с ръката на Баладзе. Трябваше да я завре на сантиметри от носа му, преди грузинецът да я забележи. Платон разклати остатъка от веригата. Незададеният гласно въпрос беше очевиден.
— Изчезна — отговори Баладзе. — Някой го взе, но не можах да видя кой. Не можех да виждам, не чувах… такъв трясък.
Платон кимна на един от мъжете наоколо.
— Питай кучката. Може тя да е видяла какво се е случило.
Брюнетката не беше в по-добро състояние от своя началник и също не чуваше и виждаше ясно. Когато осъзна, че нейната руса приятелка е мъртва, започна да хлипа.
Тогава Платон насочи вниманието си към джипа. Той беше оставил ясно забележими следи, което подсказваше, че е слязъл по хълма с висока скорост, завил е рязко и се е плъзнал встрани, докато спре. Който го беше карал, бе успял да изненада Баладзе, защото той явно не беше очаквал нападение откъм гърба и в границите на парцела.
Платон се сети, че нападателят сигурно е използвал светлинно–звукова граната, за да обезвреди грузинеца и жените и да вземе онова, което е било закачено на другия край на веригата. Най-вероятно куфарче. Щом Баладзе си беше направил труда да го върже с верига към тялото си, значи съдържанието му е било ценно. Сигурно документът, който искаше Жуковская, е бил вътре. Платон щеше да се заеме с това след малко, но не преди да е обезопасил останалата част от имота. Първите двама още заемаха позиция за отбрана, но той им махна и с жестове ги изпрати да заобиколят къщата от двете страни и да се върнат да докладват какво са видели. Зае се отново с Баладзе.
Въздействието от гранатата сигурно вече беше започнало да отслабва. Платон приближи уста до ухото на грузинеца и изкрещя:
— Чуваш ли ме?
Баладзе се опита да го погледне с празен и неразбиращ поглед, но неволното му трепване и проблясването в очите му подсказа, че беше чул въпроса.
— Така си и помислих… — кимна Платон. — Какво имаше в куфарчето?
— Кое куфарче?
Платон го удари силно и рязко в стомаха и когато грузинецът се присви, вдигна главата му за косата и ехидно обясни:
— Което е било закачено за другия край на веригата.
Баладзе се опитваше със зинала уста да си поеме дъх, а Платон продължаваше да го държи за косата. В един момент я опъна здраво, дърпайки главата на Баладзе нагоре и назад.
— Е?
Тогава Баладзе за пръв път показа малко готовност за съпротива и наплю Платон. Плюнката му се стече от лицето върху гърдите на руснака, но той се усмихна и заби коляно в слабините на грузинеца. Обаче не пусна Баладзе и когато той инстинктивно се опита да се сгъне на две, болезнено опъна скалпа му. Болката щеше да се усили, защото Платон заби показалеца и средния пръст в очите на своя пленник. Сега три от най-болезнените области в мъжкото тяло туптяха от болка. Баладзе зави и се замята, което само усили болката в главата му. Колената му се подгънаха, но Платон със сила го изправи на крака, което предизвика нова вълна от болка и той отново изрева.