Очевидно смятаха, че им е паднал в ръцете.
Най-сетне хеликоптерът престана да напредва. Когато за част от секундата застина във въздуха, Карвър сметна, че е разпознал мъжа на седалката до пилота. Обаче в този момент машината започна да се завърта като опашката на хищник и тази мисъл изчезна от главата му, защото отворените врати и дулата на оръжията щяха да зейнат срещу него. Когато това стана, той се наведе, вдигна гранатомета, който лежеше в краката му, и с едно плавно движение го насочи срещу хеликоптера. След това с ледено хладнокръвие на добре обучен войник изчака още частица от секундата, за да има пред себе си възможно най-голяма мишена. Хеликоптерът завърши завъртането и когато първите куршуми със зловещ писък се посипаха около Карвър, целият отвор на вратата зина срещу него и той натисна спусъка. В мига, когато гранатата излетя от цевта, той беше улучен в гърдите от два куршума. Силата на удара го запрати през цялата ширина на виадукта и го блъсна в перилата от другата страна. Удари си главата в зидарията и остана замаян за секунди, а когато отново успя да фокусира поглед върху мишената си, димът беше изпълнил кабината на хеликоптера, а той се полюшваше и накланяше, защото пилотът се бореше за глътка въздух. Карвър видя как през кълбящия се през вратата дим се показа един от мъжете, стъпи в празното и полетя към смъртта си безмълвно, защото гърлото му беше прекалено раздразнено, за да може да издаде някакъв звук.
Изведнъж хеликоптерът се раздвижи и Карвър с ужас видя, че идва право към него. Страхът помете и последните остатъци от замайването, той скочи на крака и хукна за живота си. Машината се блъсна в каменната стена сред какофония от виещи турбини и скърцане на метал. Започна да се плъзга надолу по стената на виадукта, а роторите заблъскаха парапета, като къртеха едри и дребни парчета, сипещи се на всички страни като дъжд от куршуми. Едно удари Карвър по гърба и той отново мислено благодари на слепия случай, че след атаката срещу грузинците не му остана време да свали бронежилетката.
Зад гърба му хеликоптерът вече не триеше стената на виадукта и започна да пада по-бързо. След миг се стовари на земята с ужасяващ метален трясък. Настъпи секунда тишина, която беше нарушена от мощен взрив, и към небето се стрелна голямо огнено кълбо. Карвър се върна обратно до мястото, където беше стоял, вдигна гранатомета и го запрати в огнения ад. Огледа се, за да види дали няма някой наблизо, и направи същото с противогаза. След това си погледна часовника. Беше пет и половина. Разполагаше с час и половина да стигне до Кап д’Антиб, да се върне в „Отел дю Кап“, да вземе душ, да навлече каквито чисти дрехи намери и да се приготви да види Алекс отново.
Това звучеше направо прекрасно.
72.
Във Вашингтон беше единадесет и половина сутринта и те отново се намираха в Белия дом, в залата за срещи, известна като Дървената барака. Лио Хорабин искаше да чуе как напредва разследването. Разказаха му историята от самото начало. Кейди Джоунс показа на екрана снимката на Вермюлен и Франческо Рива, направена от Хенри Вонг, като му обясни възможната важност на тази среща. Том Мулво докладва своето разследване на движенията на Вермюлен из Европа и наученото за смъртта на неговата секретарка Мери Лу Столър.
— Със съдействието на Тед Яворски започнах подробно проучване на заместничката на госпожица Столър, госпожица Наталия Морли. Тед, може би ти ще съобщиш резултатите от това проучване.
Представителят на ЦРУ кимна.
— С удоволствие. Най-важното е, че Наталия Морли не съществува. Това е добре изградена фалшива самоличност, достатъчна да издържи на равнището на проверка, която един работодател прави на човек, кандидатстващ за мястото на секретарка. Имаме свидетелство за раждане, брачно свидетелство, препоръки от бивши работодатели, извлечения от кредитни карти и така нататък. Обаче в мига, когато започнах да разследвам по-подробно и надълбоко, всичко се разпадна. Не можах да открия следи от предполагаемия й съпруг Стив Морли. Адресите на двойката в Русия и Швейцария се оказаха фалшиви. Госпожица Морли е дала телефонен номер и адреса „Човешки ресурси“ от швейцарската банка, където била работила. Но когато се обадих, той се оказа изключен, а в банката не бяха чували за нея.