Този път сънувах. Сънищата ми бяха сякаш продължение на мислите, които доскоро ме бяха вълнували. Видях още веднъж онзи съдбоносен ден и едно след друго събитията, които се бяха случили.
Сънят ми обаче се различаваше от действителността. Сънувах, че виждам как мулатът изплува на повърхността на водата, как се изкачва на брега на острова и успява да избяга невредим, без нито една драскотина. Сънувах също, че се е върнал да ми отмъсти, че по някакъв начин се намирам в негова власт и че точно в този миг, се готви да ме убие.
В този опасен миг аз отново се събудих. Сега не от плясък на вода, а от близкия остър пукот на пушка.
„Джейк е стрелял по пуйката — помислих аз, — дано е улучил. Няма да е зле да занеса една пуйка във форта. Сигурно ще бъде добре дошла за столовата. Казват, че запасите им не били много изобилни. Джейк е добър стрелец и няма да я изпусне. Ако…“
Внезапно мислите ми бяха прекъснати от втори изстрел. Острата детонация показваше, че и този път е от пушка. „Какво означава това? — попитах се аз, изпълнен с тревога. — Джейк има само една пушка, и то едноцевка. Не е имал време да я зареди отново. Дали първия път не сънувах?“ Но не — сигурен бях, че чух изстрел. Какво друго може да ме е събудило? Изстрелите бяха два. Не можеше да греша.
Скочих изненадан на крака. Обзе ме страх. Страхувах се за безопасността на моя другар. Сигурен бях, че съм чул два гърмежа. Това означаваше, че са стреляли две пушки, че са стреляли двама души. Може би Джейк да е бил единият, но кой е другият? Намирахме се на опасно място. Дали не е някой враг?
Извиках високо негъра по име. Отдъхнах си, като чух гласа му недалече в гората. Но той събуди нови страхове у мене. Това не бе отговор на моя зов, а вик на ужас.
Озадачен и разтревожен, аз сграбчих пистолетите си и се втурнах да го посрещна. Ясно бе, че идва към мене и се намира наблизо, но все още не виждах черното му тяло под тъмните сенки на дърветата. Той продължаваше да вика и сега можех да различа думите му.
ГЛАВА XXV
КОЙ СТРЕЛЯ
— Всемогъщи Боже! Всемогъщи Боже! — викаше той ужасен. — Масса Джордж, ранен ли сте?
— Ранен? Кой може да ме рани?
Ако не бяха двата изстрела, щях да сметна, че е стрелял по посока към мене и е решил, че може да ме е ударил.
— Не сте застрелян! Слава Богу, не сте застрелян, масса Джордж!
— Защо, Джейк? Какво означава всичко това?
В този миг Джейк излезе от гъстата гора. Виждах го съвсем ясно.
Видът му не разсея опасенията ми, че се е случило нещо необикновено.
Той представляваше въплъщение на ужаса. Очите му така се въртяха в орбитите си, че се виждаше повече бялото им, отколкото зениците и ирисът. Устните му бяха бели и безкръвни. Черната кожа на лицето му бе побледняла и станала пепелива. Зъбите му тракаха, докато говореше. Държанието и всичките му движения издаваха, че той е обзет от панически ужас.
Щом ме видя, Джейк бързо се втурна към мене и сграбчи ръката ми. В същото време погледна уплашено към мястото, откъдето бе дошъл, сякаш там се криеше някаква страшна опасност.
Знаех, че обикновено Джейк не бе страхлив. Напротив. Значи се беше случило нещо наистина страшно. Но какво?
Обърнах се и погледнах, но в тъмната дълбочина на сенките не можех да различа нищо освен кафявите стволове на дърветата. Отново настоях да ми обясни какво е станало.
— Божичко, той бе… бе… беше. Сигурен съм, че той беше.
— Той? Но кой?
— О, масса Джордж, в… в … вие сигурен ли сте, че не сте ранен? Той стреля по вас! Видях го д… д-д… да се прицелва. Аз стрелях по него. Н … н… не улучих. Той избяга.
— Кой стреля? Кой избяга?
— О, Божичко! Т … т… той беше. Той или неговият дух.
— За Бога, обясни ми какво има. Кой е той? Какъв дух? Да не си видял дявола?
— Вярно е, масса Джордж, вярно е… Д… д… дявола видях. Жълтия Джейк.
— Жълтия Джейк?
— Жълтия Джейк? — повторно попитах аз машинално, без, разбира се, да вярвам ни най-малко в думите на спътника си. — Жълтия Джейк ли си видял, казваш?
— Да, масса Джордж — отговори конярят, като малко се поуспокои. — Сигурен съм, както че е бял ден. Видях него или неговия дух.
— Глупости! Няма духове! Очите ти са те измамили под сянката на дърветата. Просто така ти се е сторило.
— Боже мой, масса Джордж — възрази черният настойчиво. — Кълна се, че го видях — очите не са ме измамили. Видях Жълтия Джейк или неговия дух.