Пътят ме бе уморил — отвикнал бях в последно време да яздя. Сутринта чух, че свирят заря, но не обърнах никакво внимание, тъй като още не бяха определили наряда ми и останах до късно в леглото.
Звукът на тръбата и бързите удари: на барабани нахлуха през прозореца и отново ме събудиха. Познах сигнала за преглед и скочих от леглото. В този миг влезе Джейк и ми помогна да се облека.
— Вижте, масса Джордж — извика той, като посочи през прозореца. — Вижте всички семиноли са се събрали там — всички червенокожи от цяла Флорида, уф, колко са много!
Погледнах навън. Картината бе живописна и внушителна. Войници бързаха насам-нататък. В ограденото място частите се строяваха за преглед. Те вече не бяха размъкнати като предишната вечер, а със закопчани куртки, накривени фуражки, снежнобели колани, с пушки, байонети и копчета, които лъщяха на слънцето. Те представляваха чудесна военна гледка. Между войниците се движеха офицери, които се отличаваха с разкошните си униформи и лъскави еполети. Малко настрана стоеше самият генерал, заобиколен от щаба си. Сред околните той изпъкваше с голямата си черна шапка, на която се полюшваха бели и червени пера на петел. До генерала стоеше правителственият пълномощник, също генерал, в пълна униформа.
Този внушителен парад бе предназначен да направи впечатление на индианците.
В ограденото място имаше и няколко добре облечени цивилни плантатори от околността, между които разпознах и Рингоулдовци. Зад оградата зрелището беше далеч по-живописно.
По плоската равнина, която се простираше на неколкостотин ярда, стояха на групи високи индиански вождове, облечени и най хубавите си дрехи — с тюрбани, нарисувани лица и украсени с пера. Нямаше и двама облечени по един и същи начин и все пак облеклото на всички бе в един стил. Някои носеха ловджийски ризи, гети, и мокасини от еленова кожа, богато украсени с ресни, мъниста и пискюли. Други бяха с туники от шарени басми на квадратни на цветя, с гамаши от плат сини, зелени или червени на цвят — те достигаха от бедрата до глезените и бяха пристегнати под коленете с гети, извезани с мъниста чиито пискюли висяха отстрани. Всички бяха опасани с великолепни колани, украсени с раковини, в които имаше затъкнати дълги ножове, томахавки и дори пистолети, бляскащи с богати сребърни инкрустации — това бяха предмети, наследени от испанците. Други, вместо с индиански колани се бяха опасали с испански шалове от алена коприна, чиито краища, украсени с ресни, падаха на туниките им. Това придаваше особено изящество на дрехите. Живописните украшения по главите им допълваха поразителните костюми. Тук разнообразието бе още по-голямо. Някои носеха красиви корони от пера, оцветени с блестящи багри, други носеха тюрбани, направени от копринени кърпи на ярки карета, а трети шапки, направени от кожата на черни катерички, рис или мечка, като често муцуната на животното се подаваше по фантастичен начин над лицето на индианеца. Главите на мнозина бяха опасани с широки ленти, бродирани с мъниста, от които се издигаха пера от кралски лешояди или ефирните пера на жеравите от пясъчните хълмове. Неколцина бяха украсени с големи, поклащащи се щраусови пера.
Всички носеха пушки — дългите пушки на горските ловци с рогове и паласки, преметнати през рамо. Не се виждаха нито лъкове, нито стрели, освен в ръцете на младежите, които бяха дошли заедно с бойците.
По-нататък се виждаха палатките, дето индианците бяха построили лагера си. Те не бяха на едно място, а разпръснати на групички край гората. Пред тях се развяваха знамена, които показваха към кой род или племе принадлежат палатките.