Така Черния Джейк обясняваше цялата работа. Той бе научил всичко това предната вечер от един приятелски настроен индианец във форта, който твърдял, че сам чул разказа от устата на мулата.
В цялата история нямаше нищо неправдоподобно. По всяка вероятност всичко се беше случило точно така. Разказът на Черния Джейк разбули всички загадки, които се тълпяха в главата ми.
Негърът бе получил и други сведения. Беглецът се бил приютил при едно от полунегърските племена, установили се сред мочурищата, които обграждат изворите на река Амазура. Новите му приятели погледнали с добро око на него и той се издигнал до положението на вожд. Сега бил известен под името Мулата Мико.
Все пак оставаше още една загадка — как той и Аренс Рингоулд се бяха сближили.
Но в края на краищата не бе мъчно да се обясни и това. Плантаторът нямаше особени причини да мрази беглеца. Той бе проявил усърдие по време на несъстоялата се екзекуция, просто за да се покаже. Мулатът имаше по-сериозно основание да го ненавижда. Но такива хора лесно забравят чувствата на обич или омраза, когато се намеси интересът. Техните чувства могат да бъдат купени по всяко време срещу злато.
Без съмнение белият злодей бе използвал и по-рано жълтия в някое долно предприятие и сам му бе услужвал. Както и да е, явно бе, че те бяха „заровили томахавката на войната“ и сега се намираха в най-приятелски отношения.
— Джейк — казах аз, задавайки въпроса, по който желаех да чуя мнението му. — Какво ще кажеш за Аренс Рингоулд? Да го предизвикам ли?
— Боже, масса Джордж, защо ще го извиквате, той е навън отдавна. Аз го видях преди два часа. Май че спи недобре. Мисля, съвестта му не е спокойна.
— Ти не разбра въпроса ми. Не това имам предвид, драги.
— А какво, масса?
— Да го предизвикам на дуел.
— Какво? Масса иска да каже дуел със сабя или пистолет?
— Саби, пистолети или пушки. Все ми е едно какво оръжие ще избере.
— Боже, масса Джордж, да не говорите такова нещо. О, Господи! Вие имате майка, имате сестра. Ами ако ви убие! Някога волът убива касапина. Тогава, масса Джордж, кой ще се грижи за майка ви? Кой ще закриля мис Вирджиния? Кой ще пази Вайола и нас от всички лоши хора? Божичко, масса, не го викайте!
В този миг самият аз бях извикан. Настойчивите молби на негъра бяха прекъснати от зова на тръбите и биенето на барабаните, които съобщиха, че съветът се събира. Нямаше време да разговарям с моя предан другар. Аз бързо се отправих към мястото, където ме зовеше дългът.
ГЛАВА XXXVII
ПОСЛЕДНО СЪБРАНИЕ
Пред мен отново се разкри гледката от предишния ден. Войската в сбити редици, в сини униформи и с блестящо оръжие; офицерите от щаба образуваха група около генерала — всички добре закопчани и с тържествен вид; пред тях полукръг от вождове; зад него редици от живописни бойци с нашарени лица, с пера на главите. Наблизо стояха коне. Някои от тях цвилеха, оседлани и готови за път. Други, завързани, спокойно пасяха. Индианки в дълги „хунни“ бързаха насам-нататък, деца и бебета играеха по тревата. Знамена плющяха над главите на войниците, флагчета се вееха над главите на червените бойци. Биеха барабани, звучаха тръби.
И този път картината бе внушителна, макар и не толкова, колкото предишния ден. Веднага биеше на очи, че не присъстват всички вождове. А и половината от бойците ги нямаше. Събранието този път не беше така многолюдно. Това бе доста голяма тълпа, но имаше място за всички да се съберат около съвета.
Крал Онопа не присъстваше. Медната британска корона — блестящ символ на кралската власт, който вчера личеше в центъра на съвета, сега не се виждаше. Нямаше го Холата Мико и други по-незначителни вождове.
Оределите редици на обикновените бойци показваха, че вождовете бяха отвели със себе си и хората, които предвождаха. Повечето от присъстващите индианци изглежда принадлежаха към племената на Оматла, Черната глина и Охала.
Сред вождовете забелязах Хойтл Мати, Арпиуки, негъра Абрам и Джуджето. Зад тях стояха неколцина от техните бойци. Едва ли тези вождове бяха останали, за да се подпишат.
Потърсих с поглед Оцеола. Не бе мъчно да се открие човек с такава забележителна фигура. Той беше застанал на края на оределия полукръг от вождове, на мястото на вожда с най-низш ранг, но това не означаваше, че в действителност той беше най-младшият между вождовете. По всяка вероятност, заемайки това място, той бе проявил чувство за скромност. Тази негова черта бе добре известна. Наистина той бе най-младият от вождовете и по рождение имаше по-малки права да командва от всички други присъстващи тук, но достатъчно беше човек да го погледне и да го сравни с другите, за да разбере, че той именно ръководи всички останали.