В края на краищата може би той беше влюбен в нея.
Щях да се радвам, ако бях в състояние да накарам сестра ми да отвърне на чувствата му. Уви, това не бе по силите ми.
Чудех се дали и тя го обича. Но не. Не бе възможно. Не бе възможно, ако мислеше за…
И все пак понякога тя така се държеше с него, че човек, незапознат с нейните лудории, би помислил, че е влюбена в Галахър. Даже и аз бях озадачен от постъпките й. Тя или го обичаше повече, отколкото се обича приятел, или се преструваше. Ако той я обичаше и тя знаеше, то държанието й бе крайно жестоко.
Отдавах се на такива размишления, макар и да се мъчех да ги прогоня от главата си. Това не бяха приятни мисли. Понякога дори ми причиняваха мъка.
Живеех в лабиринт от съмнения, озадачен и объркан от това, което ставаше около мене. Но по това време в историята на нашето семейство бе обърната нова страница, която със своята тайнственост затъмни всичко друго. До мене достигна слух, който, ако бе верен, трябваше да изгони всички новопородени теории от главата ми.
Научих, че сестра ми била влюбена в Аренс Рингоулд или по-точно — не била безразлична към ухажванията му!
ГЛАВА LVII
ИЗТОЧНИКЪТ НА МОИТЕ СВЕДЕНИЯ
Това научих от моя верен прислужник — от Черния Джейк. Другиму не бих повярвал, но той бе над всякакви съмнения. Макар и негър, Джейк бе умен. Настойчивостта му показваше, че вярва в това, което казва. Имаше и доводи и ми ги изложи.
Тези необикновени сведения получих по следния начин: Седях погълнат от една книга до езерото, когато чух познатия глас на Джейк:
— Масса Джордж!
— Какво има, Джейк? — отвърнах, без да вдигам очи от страницата.
— Аз цяла сутрин исках да бъда сам с вас, масса Джордж. Искам да поговорим малко сами.
Сериозният тон, така необикновен за гласа на Джейк, привлече вниманието ми. Затворих книгата и го погледнах. И видът му бе сериозен.
— Искаш да разговаряш с мене, Джейк?
— Да, масса, ако не сте зает.
— Ни най-малко, Джейк. Говори! Какво ще ми кажеш?
„Бедният, помислих си аз, той също си има тревоги. Сигурно ще се оплаче от Вайола. Безмилостната кокетка го кара да се измъчва от ревност. Но какво да направя? Не мога да я накарам да го обича. Не мога. Насила хубост не става. Колкото и да я увещавам, тя ще постъпи, както си ще.“
— Е, кажи, Джейк?
— Ех, масса Джордж, аз не искам да се бъркам в работите на семейството. Не искам, ама, масса Джордж, всичко е наопаки. Божичко, всичко е наопаки!
— В какво отношение?
— Младата мис, масса, младата мис.
„Много учтиво е от страна на Джейк, да нарича Вайола «мис»“ — помислих си аз.
— Смяташ, че тя те мами?
— Не само мене, масса Джордж, не само мене.
— Лошо момиче. Може би пък само да си въобразяваш, Джейк. Имаш ли някакви доказателства, че е невярна? Знаеш ли с положителност някой да я ухажва.
— Да, масса, много положително, никога по-рано не съм бил толкова положителен.
— Бял ли е?
— Боже, масса Джордж — възкликна Джейк учуден. — Чудни работи говорите! Разбира се, бял човек. Кой друг, ако не бял, смее да ухажва младата мис?
Не можех да сдържа усмивката си. Джейк въпреки собствения си цвят изглежда имаше превисоко мнение за неговата чаровница — смяташе, че тя е недостъпна за хората от неговата раса. Веднъж го чух да се хвали, че бил „единственият човек с такъв цвят на кожата, който ухажвал Вайола“. Значи бял човек беше виновен за неговото нещастие.
— Кой е той, Джейк? — запитах го аз.
— Масса, това е онзи дявол и злодей Аренс Рингоулд.
— Какво! Аренс Рингоулд ухажва Вайола?
— Вайола! Боже, масса Джордж — възкликна черният и се ококори така, че се видя само бялото на очите му. — Вайола! Боже мой, никога не съм казвал Вайола, никога!
— За кого говориш тогава?
— Масса, аз не казах ли младата мис? Младата мис Вирджиния.
— О! Става дума за сестра ми. Но, Джейк, това е стара история. От дълги години Аренс Рингоулд се върти около сестра ми. Няма никакви изгледи за успех. Няма защо да се тревожиш, мой верни приятелю. Няма опасност да се оженят. Тя не го харесва, Джейк. Кой ли пък би го харесал? Но даже и да е така, аз никога няма да й позволя. Няма никаква опасност, можеш да бъдеш спокоен.
Изглежда думите ми не успокоиха негъра. Той стоеше и чешеше главата си, сякаш имаше да ми каже още нещо. Почаках да продължи.
— Извинявайте, масса Джордж, че си позволявам да кажа, ама голяма грешка правите. Вярно, имаше време, когато мис Вирджиния пет пари не даваше за тази змия в тревата. Ама сега е другояче. Неговият баща, старият разбойник, отиде на оня свят. Сега младият е богат, голям плантатор, най-голям край реката. Старата мисис е доволна от него и че той идва да вижда мис Вирджиния, защото е богат, той е добър за мъж.