То цял ден беше чакало да умре, от девет часа сутринта.
— Бедно момче — казах аз. — Мое бедно момче. Това е също като с милите и километрите. Няма да умреш. Този термометър е различен. На оня термометър нормалната температура е тридесет и седем. На този тя е деветдесет и осем.
— Сигурен ли си?
— Напълно — казах аз. — Също като милите и километрите. Когато карахме със седемдесет мили в час, нали знаеш на колко километра се равнява това.
— А! — каза то.
И още дълго продължи да гледа втренчено в крака на леглото. Най-после напрежението му премина, но на следващия ден се чувствуваше разкиснато и лесно плачеше и за най-дребните неща.