Той погледна екрана на радара, който опипваше пространството на милиони и милиони мили, наведе се напред и изръмжа. Някаква зелена, като истински опал капчица бавно пълзеше по него. И това бе съвсем близо, на не повече от една светлинна година разстояние. Точката ту се увеличаваше, ту намаляваше и дори изчезваше, но отново се появяваше. Кораб! И то след дълги месеци! И това момче така да го пропусне! Истинско безгрижие и направо престъпление. Но едновременно с появата на зелената точка, в душата му зашаваха съмнения и угризения на съвестта, които пречеха на решаването на всички проблеми, които изведнъж възникнаха пред него… Той седеше пред пулта за управление, с наушници, а на екрана към него плаваше Илза и се извиваше като змиорка — по-близо, още по-близо и още… Те не казаха коя ще бъде първа, но той не се съмняваше… Първа…
— О, по дяволите! — изкрещя Нелсън Джеймс. — Да ви вземат всички дяволи! Да пропаднете вдън земята!
Той натисна копчето, като не се съмняваше, че на екрана ще се появи лъчът на маяка, но за негово учудване нищо не стана. Той натискаше копчето, натискаше и натискаше. Корабът се приближаваше към края на екрана и започна да излиза вън от полето на видимост. Нелсън Джеймс запали резервното осветление и се наведе да провери кабела към пулта. Това, което видя, го накара да замръзне на мястото си. Мозъкът му не възприе веднага истината. Кабелът бе изваден!…
Зелената капка пламна и изчезна, а той продължи да стои като парализиран и хипнотизиран пред екрана. Оставаше му само възможността да зареве с глас. Изчезването на белега означаваше, че корабът се бе гмурнал в подпространството.
Саботаж! Саботаж! Саботаж!
Само Таня би могла да го извърши! Тя е видяла идващия кораб и… Не! Корабът се появи преди няколко минути. Следователно… остава Едуин. Той е престъпникът! Така… Но инструкции е получил от Илза.
Нелсън Джеймс дори не забеляза, че го заобиколи тъмнината, когато се измъкна от колибата на маяка…
— Мистър Джеймс — повика го познат глас.
— Едуин, ти ли си? Какво значи това? Екранът показа идващ кораб, но маякът не заработи! — той хвана момчето за рамената и се опита да го разтърси, но то се оказа доста по-яко и ловко, отколкото в онзи ден, когато за пръв път се оказаха на тази планета.
— Отидох при пещерата и чух всичко — в очите на момчето се размятаха побеснели пламъчета. — Тази вечер космически кораб не трябваше да се появява. През останалите може, но през тази — не! И други ще се появят, с десетки. Но преди всичко ние трябва да сме на висотата на положението… Мама често ми повтаряше тези думи.
Гласът от детството отново долетя до Нелсън. И бе глас, два пъти по-възрастен от Едуин. Невидимият хор, който така караше сърцата да трептят…
— Тя… наистина ли така ти казваше?
— Да, мистър Джеймс.
В сърцето на мъжа неусетно се появи мелодия на непозната песен. Той се стресна от нейния зов, заслуша се и после запита:
— Но скъпи Едуин, не съм съвсем сигурен, че разбирам защо всъщност развали маяка?
— Исках да направя нещо приятно на добрите хора. И те, и вие. Възможно е да прекараме още много дълго тук, мистър Джеймс. Но аз съм мъж! Мъж, независимо от всичко!
Нелсън Джеймс стигна средата на склона от пъстроцветен пясъчник. Песента в сърцето му звучеше все по-силно и силно. И той оцени напълно смисъла на думите на момчето. Какво пък, всичко се оказа не така трудно, както бе предполагал. Очакваше, че ще усети известно раздразнение, но дори тези негови мисли не го смутиха и не предизвикаха шок. Те си приличаха — Едуин и Нелсън, независимо от разликата във възрастта. И ще се постараят с пълни сили да се окажат на висотата на положението. Те ще направят всичко по най-добрия начин.
Съвсем наблизо се показаха огньовете на пещерите.
Нелсън Джеймс ускори крачка.