Настъпи мълчание. Мистър Харви разбра, че татко няма намерение да си тръгне, и го попита дали иска да му помогне.
Ето как се случи баща ми да помага на човека, който ме беше убил.
Татко не се задълбочи много в подробностите. Научи се как да закрепва извитите като дъги пръти върху чаталестите колове и да преплита по-тънки пръчки през тях, за да се образуват кръстовидни полуарки. Научи се как да събира краищата на пръчките и да ги завързва за напречните греди. Мистър Харви му обясни, че е чел за народа на туарегите и решил да направи копие на тяхна шатра. Татко се убеди, че както се говореше сред съседите, човекът наистина е странен. И това беше всичко.
След час скелетът на шатрата беше готов и мистър Харви се отправи към къщата, без да каже нищо. Баща ми реши, че е време за почивка и че мистър Харви отива да донесе кафе или чай.
Грешеше. Мистър Харви влезе в дома си и се качи горе, за да провери дали кухненският нож, който беше скрил в спалнята си, е на мястото си. Беше все още там, в нощното шкафче, върху което държеше скицника си, защото често се събуждаше нощем и нахвърляше в него проектите, които беше сънувал. Погледна в смачкания хартиен плик. Кръвта ми по острието на ножа беше почерняла. Споменът за кръвта и за стореното в землянката го подсети за едно племе в южен Еър, за което беше чел. Когато правели шатра за новобрачна двойка, жените от племето влагали цялото си умение, за да изтъкат красиво платнище.
Навън валеше сняг, първият сняг след смъртта ми, и татко забеляза това.
— Мога да те чуя, скъпа — промълви той. — Какво искаш да ми кажеш?
Напрегнах се и се съсредоточих върху увехналия здравец, който и татко виждаше. Мислех си, че ако успея да го накарам да разцъфти, той ще получи отговор на въпроса си. В моето небе здравецът разцъфтя. В моето небе листенцата на цветчетата му опадаха и аз потънах в тях чак до кръста. На земята не се случи нищо.
Но през сипещия се сняг все пак забелязах, че баща ми гледа зелената къща по друг начин. Беше започнал да си задава въпроси.
Вътре мистър Харви навлече една дебела фланелена риза, но първото нещо, което татко видя, беше купчината бели памучни чаршафи.
— За какво са ви? — попита той. Лицето ми беше непрестанно пред очите му.
— Ще ги използвам вместо брезент — отговори мистър Харви. Подаде му чаршафите и ръката му неволно докосна пръстите на баща ми. Все едно го удари електрически ток.
— Вие знаете нещо — каза татко.
Мистър Харви отвърна на погледа му, но не каза нищо.
Двамата продължиха да работят, снегът продължаваше да вали и да навява преспи. От движението адреналинът на татко бързо се покачи. Припомни си това, което му беше известно. Бяха ли попитали този човек къде е бил в деня, когато изчезнах? Видял ли го беше някой в царевичната нива? Знаеше, че бяха разпитвали всички съседи. Ченгетата бяха обикаляли методично от врата на врата.
Татко и мистър Харви опънаха чаршафите върху купола на шатрата и ги закрепиха към квадрата, който образуваха прътите, закрепени върху чатала на носещите колове. След това провесиха останалите чаршафи от напречните рейки, така че долната им част опираше в земята.
Когато свършиха, върху покритите арки вече се беше натрупал снежец. Сняг имаше и в гънките на татковата риза, а по горния ръб на колана му се беше образувала бяла ивица. Прониза ме болка. Осъзнах, че никога вече няма да се втурна навън на снега заедно с Холидей, никога няма да возя Линдзи с шейната, никога няма да уча брат си, противно на всякакъв здрав разум, да прави снежни топки, като уплътнява снега с основата на дланите си. Бях сама в море от яркоцветни венчелистчета. Пухкави и девственобели, снежинките падаха на земята като завеса.
Застанал вътре в шатрата, мистър Харви си представяше как водят с камила девствената младоженка при жениха й. Татко понечи също да влезе в шатрата, но мистър Харви побърза да вдигне предупредително длан.
— За днес стига. Не е ли време да се прибирате у дома? Настъпи моментът татко да каже нещо. Но единственото, което му дойде наум, беше да прошепне „Сузи“. Втората сричка от името ми прозвуча като съскане на змия.
— Току-що направихме шатра — каза мистър Харви. — Съседите ни видяха. Сега сме приятели.
— Вие знаете нещо — каза татко.
— Вървете си у дома. Не мога да ви помогна.
Мистър Харви не се усмихна и не пристъпи към баща ми. Скри се в шатрата и спусна след себе си последния памучен чаршаф с монограм.
Пета глава
Част от мен искаше незабавно възмездие, искаше татко да се превърне в човек, какъвто никога не е бил — яростен отмъстител. Така става във филмите и книгите. Най-обикновен човек грабва пистолета или ножа и се впуска по следите на убиеца на семейството си, за да отмъсти. Избива ги, както Чарлз Бронсън прави във филмите си, и всички му ръкопляскат.