През това лято вече по-рядко използвах беседката за наблюдение, защото и без това виждах земята, докато се разхождам из небесните полета. С настъпването на нощта копиехвъргачите и тласкачите на гюле се отправяха към други небеса, които не бяха за момиче като мен. Бяха ли те страшни? Какво би могло да бъде по-страшно от това да се чувстваш самотен сред живите си връстници? Или в тези небеса тук беше събрано всичко, за което мечтаех? Закотвена завинаги в един свят, сякаш оживял от картините на Норман Рокуел: цялата фамилия е на масата, а жена с жизнерадостен блясък в очите поднася неизменната пуйка.
Когато стигах твърде далеч и заговорех с глас, полята се променяха. Поглеждах надолу и виждах царевичната нива, чувах я как шуми — протяжно и унило. Този звук ме предупреждаваше, че съм стигнала до ръба. Главата ми започваше да пулсира, небето се смрачаваше и отново оживяваше онова вечно вчера. Душата ми натежаваше и се втвърдяваше като камък. По този начин много пъти се приближавах до разтворената паст на гроба си, но никога не поглеждах в него.
Започнах да се чудя какво означава думата небеса. Разсъждавах, че ако това беше небето, истинското небе, тук трябваше да бъдат баба и дядо. Тогава бащата на татко, когото обичах най-много, щеше да ме вземе на ръце и да затанцува с мен. Сигурна съм, че щях да изпитвам само радост и нямаше да си спомням нищо, нито царевичната нива, нито гроба.
— Зависи от теб — казваше ми Френи. — Много хора го постигат.
— Но как? — попитах я аз.
— Не е толкова лесно — отговаряше Френи. — Трябва да спреш да търсиш определени отговори.
— Не разбирам?
— Ако спреш да се питаш защо си била убита именно ти, а не някой друг, ако престанеш да се опитваш да запълниш празнината, останала след смъртта ти, и да се интересуваш от чувствата на живите, ще бъдеш свободна — отвърна ми тя. — Казано просто, трябва да се откажеш от земята.
Но това ми се струваше невъзможно.
През нощта Рут се вмъкна в помещението, в което спеше Линдзи.
— Сънувах я — прошепна тя на сестра ми.
Линдзи примигна сънено:
— Сузи ли? — попита тя.
— Съжалявам за случилото се в столовата — каза Рут.
Линдзи спеше на най-долното от трите алуминиеви легла, разположени едно над друго. Момичето над нея се размърда.
— Мога ли да легна до теб? — попита Рут.
Линдзи кимна с глава.
Рут се намести до сестра ми в тясното легло.
— Как я сънува?
Рут започна да й разказва. Беше обърната с лице към Линдзи и сестра ми смътно различаваше носа, устата и челото и.
— Бях в земята, а Сузи вървеше над мен в царевичната нива. Усещах стъпките й върху себе си. Понечих да извикам, но устата ми се напълни с пръст. Не ме чуваше, колкото и силно да виках. После се събудих.
— Аз никога не съм я сънувала — каза Линдзи. — Сънувам само кошмари за плъхове, които дъвчат краищата на косата ми.
Легнала до сестра ми, Рут беше обзета от чувство на покой. Приятна й беше топлината, която излъчваха телата им.
— Влюбена ли си в Самюъл?
— Да.
— Липсва ли ти Сузи?
И тъй като беше тъмно, а Рут гледаше встрани и беше почти непозната, Линдзи каза това, което чувстваше:
— Повече отколкото някой може да си представи.
Наложи се директорът на училище „Девън“ да си тръгне по семейни причини, затова с организацията на тазгодишния конкурс се зае новата заместник-директорка на „Честър Спрингс“. Тя не искаше задачата отново да е за капан за мишки.
Има Ли Престъпление Без Наказание? Как Да Извършим Перфектното Убийство, Гласеше Листът На Дъската За Съобщения.
Децата много харесаха тази идея. Музикантите и поетите, историците и художниците — всички разпалено обсъждаха с какво да започнат. Докато се тъпчеха с бекон и яйца на закуска, те си разказваха за прочути неразкрити убийства от миналото и си мислеха как обикновени предмети могат да бъдат използвани за нанасяне на смъртоносни рани. Даже започнаха да обмислят кого биха могли да убият. Всички много се забавляваха до седем и петнадесет — часа, в който сестра ми влезе в столовата.
Арти я видя да се нарежда на опашката. Тя все още не знаеше нищо, но усети оживлението и предположи, че конкурсът за най-добър капан за мишки е вече обявен.
Той продължи да наблюдава Линдзи и забеляза, че най-близкият лист с обявлението е закачен над тавата с приборите за хранене. На масата до него някой разказваше историята за Джак Изкормвача.