Страхът да не бъдат заловени се прибави към останалите страхове в живота му — болезнено чувство, което се преобръщаше вътре в него подобно на разбивани в купа яйца. Научи се да разпознава служителя на магазина, който бе забелязал кражбата, по каменното лице и строгия поглед, с които вървеше между стелажите към тях.
Тя започна да му дава откраднатите неща, за да ги скрие под дрехите си, и той не можеше да й откаже. Ако успееха да се измъкнат с плячката и да се качат в камиона, тя се усмихваше, удряше с длан по волана, наричаше го своя малък съучастник и кабината се изпълваше с безумната й, непредсказуема любов. Тогава за известно време, докато този изблик не преминеше и край пътя не проблеснеше някой лъскав боклук, който си струваше да бъде проучен „за всеки случай“, както казваше майка му, той се чувстваше свободен. Свободен и обичан.
Спомни си съвета, който му бе дала, когато за пръв път пътуваха из Тексас и видяха край пътя бял дървен кръст. В основата му имаше много цветя — и свежи, и увехнали. Багрите им веднага привлякоха погледа му на боклукчия.
— Трябва да се научиш да не обръщаш внимание на мъртвите — каза майка му. — Понякога те имат някои хубави дрънкулки по себе си, които си заслужава да се вземат.
Още тогава той усещаше, че онова, което правят, е нередно. Двамата слязоха от камиона и се отправиха към кръста. Очите на майка му се превърнаха в две черни точки, както винаги когато се оглеждаше за плячка. Намери талисман във формата на око и друг като сърце и ги показа на Джордж Харви.
— Не знам какво ще каже баща ти, но хайде да ги приберем. Ще си остане само между нас двамата.
Тя си имаше тайник, в който държеше разни неща, за които баща му не знаеше нищо.
— Какво избираш — окото или сърцето?
— Окото — отвърна той.
— Тези рози са доста свежи. С тях в камиона ще стане по-хубаво.
Онази нощ спаха в камиона, защото не успяха да се върнат обратно до мястото, където баща му си беше намерил временна работа — дялаше греди на ръка.
Както обикновено, в кабината нощуваха свити един в друг като в тясно и неудобно гнездо. Майка му се въртеше неспокойно на седалката и събираше одеялото под себе си подобно на куче. Джордж Харви беше научил от опит, че е безполезно да се бори с това и че е най-добре да се отпусне. Докато тя не си намереше място, и двамата не заспиваха.
Посред нощ, докато сънуваше дворци и спални с пухени кревати, каквито беше виждал в книжките с картинки по библиотеките, някой затропа по покрива на кабината и двамата се изправиха стреснати. Бяха трима мъже, които надничаха вътре с поглед, който Джордж Харви познаваше. Така гледаше баща му, когато понякога се напиваше. Особеното в тези случаи беше, че погледът му изцяло се съсредоточаваше върху майка му и изобщо не забелязваше сина си.
Знаеше, че не трябва да вика.
— Стой тихо. На теб нищо няма да ти направят — прошепна майка му.
Той се разтрепери под старите войнишки одеяла, с които се бяха завили.
Единият от тримата се беше изправил пред камиона. Другите двама удряха от двете страни по покрива на кабината, хилеха се и плезеха езици.
Майка му разтърси заканително глава, но това ги развесели допълнително. Човекът срещу тях започна да полюшва бедрата си напред-назад, при което другите се разсмяха още по-гръмко.
— Ще се движа бавно — прошепна майка му — и ще се престоря, че слизам от камиона. Когато ти кажа, искам веднага да завъртиш ключа и да запалиш двигателя.
Той разбираше, че му казва нещо важно. Че се нуждае от него. Въпреки че говореше спокойно, усети в гласа й металически нотки, които пробиваха бронята на страха му.
Тя се усмихна на мъжете и когато те задюдюкаха и се отпуснаха, освободи с лакът скоростния лост.
— Сега — каза тя безизразно. Джордж Харви се пресегна и завъртя ключа в стартера. Камионът оживя и старият мотор забоботи.
Физиономиите на мъжете увиснаха и от похотливите им усмивки не остана нищо. Тя даде на заден ход и те зяпнаха, невярващи на очите си. После превключи на предна скорост и изкрещя на сина си:
— Лягай на пода!
Той почувства как нечие тяло се удари в камиона на сантиметри от мястото, където се беше свил. След това то излетя към покрива и се задържа там за секунда, преди майка му отново да превключи на заден ход. В този миг той ясно осъзна, че в живота няма нищо по-лошо от това да бъдеш дете или жена.