Докато гледаше как Линдзи бяга към бъзовия плет, сърцето му биеше лудо, но бързо се успокои. Това беше умение, на което го беше научила майка му, не баща му — да действа само след като е преценил възможно най-неблагоприятните последствия от своя избор. Видя, че бележникът му не е на мястото си и че последният лист от скицника му липсва. Провери дали ножът е в чантата, където го беше скрил, взе го, слезе в избата и го пусна в квадратния отвор, който беше пробил във фундамента. Събра от металната лавица сувенирите от убитите жени. Взе амулета от гривната ми и го стисна в ръката си. Пожела си късмет. Сложи другите сувенири върху бялата си носна кърпа и завърза четирите й краища. Получи се вързопче като онези, които носят скитниците. Пъхна ръка в дупката под основите и легна по корем на пода, за да вкара ръката си до рамото. Заопипва вътрешността с три пръста, държейки с другите два вързопчето, докато не улучи издадения ръждясал край на арматурното желязо, върху което работниците бяха излели цимента. Окачи вързопчето с трофеите си, измъкна ръката си и се изправи. Книгата със сонетите беше заровил по-рано през лятото в горите на Вали Фордж Парк, както винаги отървавайки се постепенно от доказателствата, и се надяваше, че не е действал прекалено бавно.
Бяха изминали не повече от пет минути. Тях можеше да обясни с изненадата и гнева. С проверката на това дали всички ценности са на мястото си: копчета за ръкавели, пари, инструменти. Все пак осъзнаваше, че не трябва да губи повече време. Трябваше да се обади в полицията.
Но първо се подготви. Поразходи се, пое и изпусна няколко пъти бързо въздух и когато телефонистката се обади, гласът му звучеше ядосано и нервно.
— Ало, полицията ли е? Някой е влизал в дома ми — каза той, като съчиняваше наум началото на версията си и същевременно преценяваше колко време ще му е нужно, за да напусне къщата и какво трябва да вземе със себе си.
Баща ми се обади в участъка и потърси Лен Фенърман, но него го нямаше. Уведомиха го, че двама униформени „вече са изпратени да проучат случая“.
Мистър Харви изглеждаше разстроен до сълзи. Полицаите, които се отзоваха на повикването му, сметнаха, че се държи съвсем разумно, като се изключи лекото смущение от това, че е допуснал да се разплаче пред тях. Въпреки че по радиостанцията ги бяха уведомили за рисунката, открадната от Линдзи, те бяха впечатлени от готовността, с която той се съгласи да претърсят дома му. Съчувствието му към семейство Салмън също изглеждаше искрено.
Полицаите се чувстваха неловко. Претърсиха съвсем формално къщата и не откриха нищо, освен доказателства, че човекът живее самотно, както и една стая, пълна с кукленски къщи на втория етаж, където го попитаха откога се занимава с това.
Той незабавно стана по-дружелюбен. Отиде в спалнята и донесе скицника си, без да споменава за откраднатата рисунка. Полицаите забелязаха нарастващия му ентусиазъм, докато им показваше скиците на миниатюрните си постройки. Преминаха към следващия си въпрос много деликатно:
— Господине — обърна се към него единият от полицаите, — можем да ви отведем в участъка за разпит. Имате право да дадете показания в присъствието на адвокат, но…
Мистър Харви го прекъсна:
— Готов съм веднага да отговоря на всичките ви въпроси. Аз съм засегнатата страна, макар че не желая да повдигам обвинения срещу бедното момиче.
— Всъщност момичето, което се е вмъкнало в дома ви — започна другият полицай, — е взело нещо. Рисунка на царевичната нива и нещо като постройка в нея…
Както по-късно щяха да кажат на детектив Фенърман, мистър Харви реагира на думите им съвсем адекватно. Обяснението му изглеждаше толкова убедително, че те изобщо не допуснаха, че може да избяга — най-вече защото поначало не го смятаха за убиец.
— Горкото момиче — каза той и постави ръка на устните си. Взе скицника си и го заразлиства, докато стигна до една рисунка, която много приличаше на взетата от Линдзи.
— Ето, вижте, онази скица много прилича на това, нали?
Полицаите, които се бяха превърнали от разпитващи в разпитвани, кимнаха.
— Опитвах се да си го представя — обясни мистър Харви. — Трябва да ви кажа, че бях ужасен. Мисля, че всички съседи се питат дали не са могли да предотвратят случилото се по някакъв начин. Защо не са видели или чули нещо? Няма начин момичето да не е пищяло.