Щом я видя на прага на вратата с книжния плик в ръце, той застина изненадан на мястото си. Машинално свали очилата си, после, без да знае какво да прави с тях, ги размаха към нея и каза:
— Здравей.
— Можеш ли да я намалиш? — извика Рут.
— Ей сега!
Врявата престана, но ушите на Рут още пищяха и в този миг тя видя нещо особено да проблясва в очите на Рей.
Той стоеше в другия край на стаята, между тях беше неоправеното му легло, завивките бяха събрани на топка, а над леглото висеше моят портрет, който Рут беше нарисувала по памет.
— Окачил си го — каза Рут.
— Много е добър.
— Само двамата с теб мислим така.
— Мама също го харесва.
— Тя е доста емоционална — отбеляза Рут и остави плика. — Нищо чудно, че си такъв психар.
— Какво има в плика?
— Свещи — отвърна Рут. — Купих ги от магазина. Днес е шести декември.
— Знам.
— Мислех да отидем в царевичната нива и да ги запалим там. Да се сбогуваме.
— Колко пъти можем да се сбогуваме?
— Просто ти предлагам. Мога да отида и сама.
— Не, ще дойда.
Както беше с якето си, Рут седна на леглото и го изчака да смени тениската си. Беше с гръб към нея, слаб, но с добре очертани мускули, а кожата му, смугла като на майка му, беше по-подкупващо нежна от нейната.
— Можем да се поцелуваме малко, ако искаш.
Той се обърна усмихнат. Експериментите бяха започнали да му харесват. Вече не мислеше за мен, макар че не се решаваше да го признае пред нея.
Харесваше му това, че Рут ругаеше и мразеше училището. Харесваше му колко е умна и как се преструва, че не се интересува от факта, че баща му е доктор (макар и не по медицина, както подчертаваше), а нейният събира вехтории от старите къщи, или че в къщата на семейство Сингх има толкова много книги, за което тя не би могла и да мечтае.
Седна до нея на леглото.
— Ще си свалиш ли якето?
Тя го свали.
И така, в деня на годишнината от моята смърт Рей събори Рут на леглото и те започнаха да се целуват. В един момент тя го погледна в лицето и каза:
— По дяволите, мисля, че усещам нещо.
Когато Рей и Рут навлязоха в царевичната нива, и двамата мълчаха, а той я държеше за ръка. Тя не знаеше дали беше хванал ръката й, защото бяха обсебени от смъртта ми, или защото я харесваше. В ума й бушуваше буря, а обичайната й прозорливост й беше изневерила.
После видя, че не е единствената, която си беше спомнила за мен този ден. Хал и Самюъл Хеклър стояха в нивата с ръце в джобовете, обърнати с гръб към тях. Рут видя оставените на земята жълти нарциси.
— Ти ли ги донесе? — обърна се Рут към Самюъл.
— Не — отвърна Хал вместо брат си. — Бяха тук, когато дойдохме.
Мисис Стед ги гледаше от стаята на сина си на втория етаж.
Беше решила да си сложи палтото и да отиде на нивата, без да се замисля дали присъствието й там е уместно.
Грейс Таркинг се разхождаше из квартала и видя мисис Стед да излиза от дома си, понесла една коледна звезда. Размениха няколко думи и Грейс каза, че ще се отбие до дома си, а после ще се присъедини към останалите.
Грейс повика по телефона приятеля си, който живееше наблизо в един малко по-богат квартал, и после позвъни на Гилбъртови. Те все още не се бяха съвзели напълно от странната роля, която бяха изиграли за установяването на моята смърт — верният им лабрадор беше намерил първото доказателство. Грейс предложи да ги придружи, защото бяха възрастни и щеше да им е трудно да вървят сами през съседските морави и неравната земя в царевичната нива. Мистър Гилбърт веднага изрази готовност да тръгнат. Нуждаели се от това, особено съпругата му, но аз виждах колко е съкрушен самият той. Винаги прикриваше болката си, показвайки загриженост към жена си. И двамата бяха обмисляли да дадат кучето си някъде далече, но не можаха да го направят, то им беше голяма утеха.
Мистър Гилбърт се питаше дали Рей знае за събирането и позвъни в дома на Сингх. Той изпълняваше някои малки поръчки на възрастната двойка и те смятаха, че е мило момче, към което другите се отнасят несправедливо. Руана каза на мистър Гилбърт, че синът й сигурно вече е отишъл на нивата, и добави, че самата тя също ще дойде.
Линдзи, която гледаше през прозореца, видя Грейс Таркинг и приятелят й да минават през моравата на О’Дуайърови. Грейс водеше мисис Гилбърт под ръка, а младежът подкрепяше мистър Гилбърт.