Хал, Нейт и Холидей бяха единствените, които Бъкли допускаше в своята крепост. Под големите камъни не израсна трева и когато валеше, вътре се образуваше воняща локва, но въпреки всичко крепостта оцеля. Всъщност Бъкли влизаше все по-рядко в нея и накрая Хал му предложи да я постегнат.
— Бък, трябва да я пооправим, за да не влиза вътре вода — каза той един ден. — Вече си на десет, достатъчно голям, за да се научиш как се работи с пистолет за уплътняване на фуги.
Баба Лин не се противопостави, мъжете й бяха слабост. Насърчи Бък да послуша Хал. Когато знаеше, че младежът ще идва, тя винаги гледаше да се издокара.
— Какво правиш? — попита татко една съботна сутрин, изкушен да излезе от кабинета си от приятното ухание на лимонова кора, масло и тесто, което се надигаше във формички във фурната.
— Мъфини — отвърна баба Лин.
Татко я гледаше, чудейки се дали е с ума си. Той още беше по халат, температурата беше 32 градуса, въпреки че бе едва десет часът, но баба Лин беше с чорапогащник и с грим. Тогава забеляза Хал по тениска отвън на двора.
— Господи, Лин — каза той. — Този момък е достатъчно млад, за да…
— Но е о-ча-ро-ва-те-лен!
Татко поклати глава и седна на кухненската маса.
— Кога ще бъдат готови мъфините ти с любовно биле, Мата Хари?
През декември 1981 г. се обадиха от Делауеър, където бяха успели да свържат едно убийство в Уилмингтън с трупа на момиче, намерено в Кънетикът през 1976 г. Лен с нежелание прие разговора. Един детектив, работейки усърдно през свободното си време, успял да установи, че амулетът с форма на ключов камък от случая в Кънетикът фигурира в списъка на вещите ми.
— Това е студено досие — каза Лен на човека от другия край на линията.
— Кажете ни с какво разполагате.
— Джордж Харви — каза Лен високо и детективите от съседните бюра обърнаха глави към него. Престъплението е извършено през декември 1973 г. Жертвата е Сузи Салмън, четиринайсетгодишна.
— Намерихте ли тялото на това момиче?
— Намерихме лакетна кост.
— Има ли семейство?
— Да.
— В Кънетикът са намерени зъби. Разполагате ли със зъбния й статус?
— Да.
— Тогава не си струва да безпокоите семейството — каза човекът.
Лен с нежелание се запъти към хранилището за веществени доказателства, за да вземе кутията, която се беше надявал никога да не погледне отново. Щеше да се наложи да се свърже с родителите ми. Но реши първо да изчака и да се обади едва след като се увери, че детективът от Делауеър наистина разполага с нещо.
Откакто преди почти осем години Самюъл му беше казал за отмъкнатата от Линдзи скица, Хал разпитваше рокерите от различни щати, които идваха при него, с надеждата, че ще попадне на следите на Джордж Харви. Но и той като Лен се беше зарекъл да не споменава нищо, докато не намери безспорна улика. Но нищо от онова, което беше научил, не беше сигурно. Късно една вечер негов познат от Ангелите на ада на име Ралф Чикети, който си беше признал, че е лежал в затвора, каза, че според него майка му е убита от един неин наемател. Хал му зададе обичайните си въпроси: ръст, тегло, с какво се занимава. Името на наемателя не беше Джордж Харви, но това беше без значение. Самото убийство обаче изглеждаше съвсем различно. Софи Чикети беше четиридесет и пет годишна. Беше убита в своя дом с тъп предмет и тялото й беше намерено непокътнато наблизо. Хал беше чел достатъчно криминални романи, за да знае, че всеки убиец има свой почерк, специфичен начин, по който действа. Ето защо докато поправяше двигателя на разнебитения „Харли“, те заговориха за други неща, а по едно време съвсем замълчаха. И тогава Ралф Чикети спомена нещо, от което косата на Хал се изправи.