— Ще се качим ли горе, татко, за да погледнеш в кутията?
— Не. Трябва да отидем с тази мишка при Върховния съдия и ти ще му разкажеш историята, точно както я разказа на мен.
Денис тежко седнал на леглото си. Той се чувствал, сякаш го били ударили в корема. Пейна, човекът, който издавал присъдите за затвор и обезглавяване! Пейна, с неговото бледо и страшно лице, с високото, восъчно чело! Пейна, който — след самия крал — имал най-голямата власт в кралството!
— Не — прошепнал накрая той. — Татко, не мога… аз… аз…
— Налага се — отсякъл неумолимо баща му. — Става въпрос за нещо ужасно… най-ужасното, за което някога съм чувал, но то трябва да бъде разнищено докрай, за да се приключи. Ти ще разкажеш историята на Пейна, точно както я разказа на мен, и тогава всичко ще бъде в неговите ръце.
Денис погледнал баща си в очите и видял, че Брандън няма да отстъпи. Ако откажел да отиде, баща му щял да го хване за врата и да го завлече при Пейна като котенце, нищо че бил на двайсет години.
— Добре, татко — съгласил се нещастно той, убеден, че когато студеният, пресметлив поглед на Пейна падне върху му, просто ще се строполи мъртъв от сърдечен удар. Тогава (с надигаща се паника) си спомнил, че е откраднал кофата за сгурия от стаята на принца. Значи ако не умре от страх в момента, в който Пейна му нареди да говори, то вероятно ще изкара остатъка от живота си в най-дълбоката тъмница на замъка за кражба.
— Успокой се, Дени… поне доколкото е възможно. Пейна е суров човек, но е справедлив. Ти не си направил нищо, от което да се срамуваш. Само му разкажи онова, което разказа на мен.
— Добре — прошепнал Денис. — Веднага ли тръгваме?
Брандън станал от стола и коленичил.
— Първо ще се помолим. Застани тук до мен, синко.
Денис коленичил.
37.
Питър бил съден, признат за виновен в кралеубийство и осъден на доживотен затвор в двете студени стаи на върха на Иглата. Всичко това станало само за три дни. Няма да отнеме много време да ви разкажа, колко лесно се затворили около момчето жестоките челюсти на капана, заложен от Флаг.
Пейна не заповядал веднага да се спрат приготовленията за коронацията — всъщност, той решил, че Денис сигурно е сбъркал и за всичко има някакво разумно обяснение. Но все едно, състоянието на мишката, толкова подобно на състоянието на краля, не можело да се пренебрегне, а семейството на Брандън от дълги години било известно в кралството със своите честност и здравомислие. Това било важно, но нещо друго имало далеч по-голямо значение: когато коронясвали Питър, върху репутацията му не бивало да съществува и най-мъничко петънце.
Пейна изслушал Денис, след което извикал Питър. Денис действително можел да умре от страх при вида на своя господар, но най-милостиво му било разрешено да отиде с баща си в друга стая. Пейна мрачно обяснил на Питър, че срещу него е повдигнато обвинение… обвинение, че самият Питър може да е взел участие в убийството на Роланд. Андерс Пейна не бил човек, който смекчава думите, независимо колко може да боли от тях.
Питър бил поразен… смаян. Както сигурно си спомняте, той все още се опитвал да възприеме факта, че обичният му баща е мъртъв, убит от жестока отрова, изгорила го жив отвътре навън. Сигурно си спомняте и че цяла нощ ръководел търсенето, изобщо не бил спал и бил физически изтощен. А най-вече сигурно си спомняте, че макар да имал ръста и ширината на раменете на мъж, той бил само на шестнайсет. Тази зашеметяваща новина, добавена към всичко останало, го накарала да направи нещо, което било съвсем естествено, но на всяка цена трябвало да избегне под студения и преценяващ поглед на Пейна: той избухнал в сълзи.
Ако Питър разпалено бил отрекъл обвинението или, ако бил изразил шока, изтощението и мъката си с луд смях при тази абсурдна идея, цялата история можела да приключи още тогава. Аз съм сигурен, че тази възможност изобщо не била минала през ума на Флаг, но една от малкото му слабости била, че съдел другите според онова, което диктувало собственото му черно и мнително сърце. Флаг се отнасял към всички с подозрение и вярвал, че всички имат скрити подбуди за нещата, които вършат.