— Не сме те извикали тук, за да слушаме как дърдориш като собствения ти папагал, когато и двете му глави говорят едновременно — прекъснал го студено Пейна. Той не обичал Флаг. Поне по отношение на Пейна, магьосникът бил понижен до позицията на Дворцов никой в мига на роландовата смърт. Той може и да успеел да им каже какви са онези зли зелени песъчинки зад панелчето там, но това щяло да бъде максималната възможна полза от него.
Питър няма да си има работа с тази невестулка след коронацията, помислил си Пейна. И стигнал точно дотам, когато мислите му замръзнали в ужас, защото шансовете на Питър да бъде коронясан изглеждали все по-малки.
— Да — казал Флаг. — Сигурно е така. — Той погледнал към Питър: — Защо съм повикан, кралю?
— Не го наричай така! — избухнал дълбоко разтърсения пряко волята си Пейна. Флаг видял по лицето му колко е потресен и, макар че се престорил на изненадан, идеално разбрал какво означава това и останал доволен.
Червеят на съмнението си пробивал път през леденото сърце на Върховния съдия. Хубаво.
Питър извърнал от тях бледото си лице и се загледал навън към града, докато правел отново опит да овладее чувствата си. Пръстите му били здраво сплетени. Кокалчетата им били бели. В този момент той изглеждал на много повече от шестнайсет.
— Виждаш ли кутията върху бюрото? — попитал Пейна.
— Да, милорд Върховен съдия — отговорил Флаг с най-сухия си и формален глас.
— Вътре има едно пакетче, което изглежда бавно тлее. В него има нещо като песъчинки. Бих искал да ги разгледаш и да видиш, дали можеш да ми кажеш какво представляват. Категорично настоявам да не ги докосваш. Смятам, че е възможно веществото в пакетчето да е предизвикало смъртта на крал Роланд.
Флаг си придал разтревожен вид. Да си кажем правичката, той се чувствал много добре. Когато играел някаква роля, винаги се чувствал така. Флаг обичал да играе.
Той вдигнал пакетчето с щипците. Надникнал в него. Погледът му станал по-напрегнат.
— Трябва ми парче обсидиан — рекъл Флаг. — Веднага.
— Имам едно в бюрото си — глухо се обадил Питър и го извадил. То не било така голямо, като онова, което Флаг първо използвал, а после изхвърлил, но било дебело. Той го подал на единия от Вътрешните бранители, който го връчил на Флаг. Магьосникът го поднесъл към светлината и леко се намръщил… но вътре в сърцето му едно човече развълнувано подскачало нагоре-надолу и правело цигански колела и салтоморталета. Обсидианът бил много подобен на неговия, но едната му страна била счупена и назъбена. О, боговете му се усмихвали! Наистина, наистина, така си било!
— Изпуснах го преди една, две години — пояснил Питър, като забелязал интереса на Флаг. Той не съзнавал — както и Пейна, поне за момента, — че добавя нов ред тухли към стената, която се издигала около него. — Половината, която държиш, падна върху килима ми и той омекоти удара. Другата част попадна върху камъните и се разби на десетки парченца. Обсидианът е твърд, но много чуплив.
— Така ли, господарю? — попитал мрачно Флаг. — Никога не съм виждал такъв камък, макар — разбира се — да съм чувал за него.
Той поставил обсидиана върху бюрото на Питър, обърнал над него пакетчето и изсипал трите песъчинки. След миг от обсидиана се заиздигали мънички струйки дим. Всички присъстващи можели да видят как всяка песъчинка бавно потъвала в дупчицата, която сама си пробивала в най-твърдия известен на света камък. Бранителите неспокойно замърморили при тази гледка.
— Тихо! — изревал Пейна, като се извърнал към тях. Бранителите се дръпнали, с удължени и побелели от ужас лица. Това все повече и повече им заприличвало на магьосничество.
— Мисля, че знам какво представляват тези песъчинки и как да проверя предположението си — казал Флаг, изговаряйки рязко думите. — Но ако съм прав, проверката трябва да се направи, колкото е възможно по-бързо.
— Защо? — настоял Пейна.
— Смятам, че зрънцата са от Драконов пясък — обяснил Флаг. — Някога имах съвсем малко количество, но — уви! — то изчезна преди да съм успял да го изуча задълбочено. Може да е било и откраднато.
На Флаг не му убягнал начинът, по който проблеснали очите на Пейна при хвърления към Питър поглед.
— Оттогава често изпитвах безпокойство по този повод — продължил той, — защото се смята, че това е едно от най-смъртоносните вещества на земята. Аз нямах възможност да проверя свойствата му и затова се съмнявах, но сега виждам много от нещата, за които бях чувал, вече доказани тук.
Флаг посочил към обсидиана. Дупчиците, в които се намирали трите зрънца зелен пясък били станали почти два-три сантиметра дълбоки и от всяка се издигал пушек като от малка кладичка. Флаг преценил, че всяка песъчинка трябва да е прояла около половината дебелина на камъка.