43.
Заседанието, което започнало в три часа, свършило в три и четвърт. Сенати и парламенти могат да безделничат с дни и месеци, докато решат един-единствен проблем — и често изобщо не го решават, въпреки всички приказки, — но когато се случват големи неща, те обикновено стават бързо. И три часа по-късно, със спускането на мрака, станало нещо, което накарало Питър да осъзнае, че колкото и да изглежда налудничаво, той ще бъде признат за виновен в това ужасно престъпление.
Принцът бил ескортиран обратно до апартамента си (от неусмихващи се, мълчаливи стражи. Отсега нататък, казал Пейна, щял да получава храната си там.
Вечерята му била внесена от широкоплещест Вътрешен бранител с твърда, набола по лицето брада. Той държал поднос, върху който имало чаша мляко и голяма, дигаща пара купа яхния. Питър станал при влизането на войника и посегнал към подноса.
— Не още, господарю — спрял го бранителят с очевидна насмешка в гласа. — Мисля, че се нуждае от подправки — и при тези думи се изплюл в яхнията. После, ухилен, изложил на показ уста, пълна със зъби и дупки като лошо поддържана ограда от колове, той протегнал подноса. — На!
Питър не направил и движение да го поеме. Той бил напълно смаян.
— Защо направи това? Защо се изплю в яхнията ми?
— Нима дете, което убива баща си, заслужава нещо по-добро, господарю?
— Не. Но човек, който още дори не е съден за това престъпление, заслужава — рекъл Питър. — Отнеси този и ми донеси нов поднос. Донеси го до петнайсет минути, иначе тази вечер ще спиш под Флаг, в тъмницата.
Грозната подигравателна усмивка на войника се поколебала за миг, но веднага се върнала на лицето му.
— Мисля, че няма — нагло отвърнал той и наклонил подноса, първо само малко, после все повече и повече. Чашата и купата се пръснали върху плочите. Гъстата яхния потекла на струи.
— Оближи си я — казал бранителят. — Оближи я като куче, каквото си.
И се обърнал да си върви. Питър, пламнал изведнъж, скочил и зашлевил мъжа. Звукът от удара проехтял в стаята като пистолетен изстрел.
Дебеловратият войник изревал и измъкнал късия си меч.
С мрачна усмивка Питър вдигнал брадичка и си оголил врата.
— Давай — подканил го той. — Човек, който може да се изплюе в яхнията на друг, вероятно е способен и да пререже гърлото на невъоръжен противник. Давай. И свинете изпълняват някаква божия воля, предполагам, а моите срам и мъка са прекалено големи. Ако бог иска да живея, значи се налага, но ако желае да умра и е изпратил свиня като теб да изпълни волята му, толкова по-добре.
Гневът на Вътрешния бранител се стопил от смущение. След миг той прибрал меча си.
— Няма да си цапам острието — придал си важност войникът, но смутолевил думите и не вдигнал поглед към принца.
— Донеси ми ново ядене — наредил тихо Питър. — Не знам с кого си говорил, бранителю, и не ме интересува. Не знам защо с такова нетърпение бързаш да ме осъдиш за убийството на баща ми, когато все още не са изслушани никакви показания и това също не ме интересува. Но ти ще ми донесеш ново ядене, придружено със салфетка, и ще го направиш преди часовникът да е ударил шест и половина или ще позвъня за Пейна и тази вечер ще спиш под Флаг. Вината ми не е доказана, Пейна все още е под моя заповед и се кълна, че всичко, което казах е истина.
По време на тази тирада Вътрешният бранител ставал все по-блед и по-блед, защото виждал, че Питър действително говори истината. Но това не била единствената причина за неговата бледност. Когато другарите му разправяли, че са хванали принца на местопрестъплението, той им повярвал — и искал да им повярва, — но сега се усъмнил. Питър нито говорел, нито имал вид на виновен човек.
— Да, господарю — едвам изрекъл войникът и излязъл.
Няколко мига по-късно капитанът на бранителите отворил вратата и надникнал вътре.
— Стори ми се, че чух някакъв шум — казал той. Погледът му попаднал върху счупените чаша и купа. — Проблеми ли има?
— Не — спокойно отвърнал Питър. — Просто изпуснах подноса. Войникът отиде да ми донесе ново ядене.
Капитанът кимнал и излязъл.
Питър седнал на леглото и през следващите десет минути дълбоко мислил.
На вратата кратко се почукало.
— Влез — обадил се Питър.
Брадясалият бранител, с дупките между зъбите, влязъл с нов поднос.
— Господарю, искам да се извиня — започнал той с непохватна скованост. — Никога, през целия си живот, не съм се държал така. Не знам какво ми стана. Кълна се в живота си, не съм такъв. Аз…
Питър махнал с ръка. Той се чувствал ужасно уморен.
— И другите ли мислят като теб? Другите бранители?