Томас пак се бил изправил на лакти.
— Не! — почти изпищял той. — Не!
— Господарю мой…
— Не ме наричай така!
Флаг прекосил обратно стаята, като сега си позволил да изрази по-дълбока загриженост върху лицето си.
— Томи, тогава. Моят скъп Томи. Какво има?
— Какво има ли? Какво има? Как можеш да бъдеш толкова глупав? Баща ми е отровен, Питър е хвърлен в Иглата като престъпник, аз трябва да стана крал, ти се каниш да заминаваш и искаш да знаеш каква има? — Томас се изсмял налудничаво и пискливо.
— Но всички тези неща са необратими, Томи — казал нежно Флаг.
— Аз не мога да бъда крал — извикал Томас. Той сграбчил ръката на Флаг и ноктите му потънали дълбоко в странната плът на магьосника. — Питър трябваше да стане крал. Питър винаги е бил по-умния, аз бях глупака, аз съм глупак, не мога да бъда крал!
— Бог прави кралете — рекъл Флаг. Бог… и понякога магьосниците, помислил той и се изхилил наум. — Той прави крал теб и вярвяй ми, Томи, ти ще бъдеш крал. Или ще бъдеш крал, или върху теб ще се сипе пръст.
— Нека бъде пръст, тогава! Ще се самоубия.
— Нищо подобно няма да направиш.
— По-добре да се самоубия, отколкото хиляда години да ме осмиват като принца, умрял от страх.
— От теб ще стане крал, Томи. Не се страхувай. Но аз трябва да тръгвам. Денем е студено, но нощите са още по-студени. А искам да бъда извън града, преди да се е здрачило.
— Не, стой! — Томас отчаяно се вкопчил в плаща на Флаг. — Щом трябва да ставам крал, тогава остани и ме съветвай, както си съветвал моя баща! Не си отивай! И без това не разбирам защо искаш да си отидеш! Ти винаги си бил тук!
А, най-после, помислил си Флаг. Хубаво… Всъщност, направо ИДЕАЛНО.
— Действително ми е трудно да си отида — казал мрачно Флаг. — Много трудно. Аз обичам Делейн. А обичам и теб, Томи.
— Тогава остани!
— Ти не разбираш положението ми. Андерс Пейна е могъщ човек — изключително могъщ. А той не ме обича. Мисля дори ще е по-честно да кажа… че вероятно ме мрази.
— Защо?
Отчасти, защото знае от колко дълго — колко ужасно дълго — съм тук. Но най-вече мисля, защото долавя какво точно възнамерявам да направя с Делейн.
— Трудно е да се каже, Томи. Предполагам има нещо общо с факта, че той е много властен човек, а властните хора обикновено не обичат онези, които са така могъщи като тях. Например най-близките съветници на кралете.
— Както ти беше най-близкия съветник на баща ми ли?
— Да. — Той вдигнал ръката на Томас и я стиснал за миг. После я пуснал и печално въздъхнал. — Кралските съветници често приличат на елените в личния парк на краля. Такъв елен го галят, потупват го по гърба и го хранят от ръка. И съветникът, и питомният елен прекарват живота си приятно, но аз твърде често съм виждал как питомните елени от парка свършват на кралската трапеза, когато кралските пазачи на резервата не съумеят да осигурят диво животно за вечерната еленска пържола или еленска яхния. Когато някой властващ крал умре, старите съветници имат обичая да изчезват.
Томас изглеждал и ядосан, и разтревожен.
— Да не би Пейна да те е заплашвал?
— Не… той се държа много любезно — казал Флаг. — С много търпение. Но аз надникнах в очите му и знам, че неговото търпение няма да трае вечно. Очите му ми казаха, че може да намеря климата на Андуа за по-здравословен. — Той станал с още едно врътване на плаща. — Затова… колкото и да не ми се иска…
— Почакай! — извикал отново Томас и върху измъченото му, бледо лице Флаг видял, че всичките му амбиции са на път да се осъществят. — Ако си имал защита, когато баща ми беше крал, защото си бил негов съветник, няма ли да си защитен сега, когато аз съм крал, ако си мой съветник?
Флаг си придал дълбоко замислен вид.
— Да… предполагам… ако много ясно изтъкнеш пред Пейна… наистина много ясно… че на всеки ход срещу мен ще се гледа с кралско неодобрение… с много голямо кралско неодобрение.