— О, ще го направя! — съгласил се нетърпеливо Томас. — Ще го направя! Тогава ще останеш ли? Моля те! Ако си тръгнеш, наистина ще се самоубия! Изобщо не знам как да бъда крал и действително ще го сторя!
Флаг все още стоял с наведена глава и дълбоко потънало в сянка лице, привидно сериозно замислен. А той, всъщност, се усмихвал.
Но когато вдигнал глава, лицето му било мрачно.
— Служил съм на кралство Делейн почти през целия си живот — рекъл той — и предполагам, че ако ми заповядаш да остана… да остана и да ти служа с най-доброто, на което съм способен…
— Заповядвам ти го! — извикал Томас с треперещ, трескав глас.
Флаг паднал на едно коляно.
— Господарю!
Томас, хлипащ от облекчение, се хвърлил в ръцете му Флаг го хванал и го притиснал.
— Не плачи, мой малки господарю — прошепнал той. — Всичко ще се оправи. Да, всичко ще стане много хубаво за теб, мен и кралството.
Усмивката му се разширила, като разкрила много бели и много силни зъби.
47.
Томас не можал да мигне в нощта преди коронацията.
Площада на Иглата и в ранните сутрешни часове на този страшен ден го хванала ужасна комбинация от повръщане и разстройство, получена от нервност. Бил обзет от сценична треска. Сценична треска звучи глупаво и комично, но всъщност нямало нищо нито глупаво, нито комично. Томас бил все още само малко момче и чувствата, конто го завладели през нощта, когато всички сме най-самотни, представлявали истинска крайност на страха и то на един толкова голям страх, че няма да сбъркаме, ако го наречем смъртен ужас. Той позвънил за прислугата и наредил да му доведат Флаг. Лакеят, стреснат от бледността на Томас и миризмата на повръщано в стаята, тичал по целия път и — едва изчакал позволение да влезе — се втурнал в покоите на Флаг и му казал, че младият принц действително е много зле и може дори да умира.
Флаг, който имал представа какъв е проблемът, наредил на лакея да се върне и да предаде на господаря си, че скоро ще бъде при него, да не се страхува от нищо. Той бил там след двайсет минути.
— Не мога да мина през това — простенал Томас. Току-що бил повърнал в леглото си и чаршафите вонели. — Не мога да стана крал, не мога, моля те, трябва да ги спреш, как да отида на церемонията като не е изключено да повърна пред Пейна и пред останалите, да повърна или да… да…
— Всичко ще мине добре — спокойно го уверил Флаг. Той носел отвара, която щяла да успокои стомаха на Томас и временно да циментира червата му. — Изпий това.
Томас го изпил.
— Сигурно ще умра — въздъхнал той, докато оставял настрани чашата. — Няма да има нужда да се самоубивам. Сърцето ми просто ще се пръсне от страх. Баща ми казваше, че понякога хванатите в капан зайци умират по този начин, дори да не са зле ранени. А аз съм точно това — заек в капан, умиращ от страх.
Отчасти си прав, скъпи Томи, помислил си Флаг. Ти няма да умреш от страх, както си мислиш, но действително си заек в капан.
— Сигурно скоро ще си промениш мнението — казал Флаг.
Той разбърквал в същото време втора доза. Тя била мътно розова — отпускащ цвят.
— Какво е това?
— Нещо, което ще ти успокои нервите и ще ти даде възможност да поспиш.
Томас го изпил. Флаг седнал край леглото му. Скоро момчето спяло дълбоко — толкова дълбоко, че ако лакеят го видел в този момент, щял да повярва, че предсказанието му се е сбъднало и Томас наистина е умрял. Флаг хванал ръката на спящото момче в своята и я потупал с нещо, наподобяващо обич. По свой собствен начин той действително обичал Томас, но Саша би разпознала съвсем точно вида на чувствата му: любов на господар към любимо куче.
Той толкова много прилича на баща си, помислил Флаг, а старецът така и не проумя това. О, Томи, ние с теб славно ще си поживеем, ти и аз, и още преди да сме свършили, в Делейн ще се пролее кралска кръв. Аз ще съм си тръгнал, но няма да отида далече, поне в началото. Ще се върна предрешен само за малко, колкото да видя поплютата ти от мухите глава, набучена на копие… и да разпоря с камата си гърдите на брат ти, да му изтръгна сърцето и да го изям сурово, както баща ви изяде сърцето на своя прословут дракон.
И Флаг напуснал стаята доволно усмихнат.
48.
Коронацията протекла без абсолютно никакви проблеми или усложнения. Прислужниците на Томас (той нямал иконом, тъй като бил още малък, но скоро щял да му бъде осигурен) го облекли за случая с фини дрехн от черно кадифе, които били обшити със скъпоценни камъни (Всички те са мои, мислел си Томас с почуда… и със зараждаща се алчност. Всички те са мои сега) и му обули високи черни ботуши от най-хубава ярешка кожа. Когато точно в единайсет и половина се появил Флаг и казал: