Баща му започнал да гори. Лицето му добило тъмночервения цвят на добре поддържан огън. Пушек изригнал от очите, носа и устата му. Той се свил на две в агония и Томас видял, че косата на баща му е в пламъци. В този момент се събудил.
Виното! помислил си в ужас сега. Онази вечер Флаг му донесе чаша вино! Всички знаят, че Питър му носеше вино всяка вечер и затова смятат, че той го е отровил! Но онази нощ Флаг също му занесе вино, а никога преди не го е правил! И отровата идва от Флаг! Той каза, че му била открадната преди години, но…
Той нямало да си позволи да мисли за такива неща. Не, нямало. Защото, ако действително се замислел над тези неща…
— Той ще ме убие — прошепнал Томас, ужасен. — Можеш да отидеш при Пейна. Пейна не го обича.
Да, можел така да направи. Но тогава се върнала цялата му стара неприязън в ревност към Питър. Ако кажел, Питър щял да бъде пуснат от Иглата и да заеме неговото място на крал. Томас отново щял да бъде никой, само някакво си дребно принцче, което е било крал за един ден.
На Томас един ден му стигнал, за да открие, че му харесва да бъде крал… и това можело да му хареса още повече, особено ако Флаг му помага. Освен това на практика той не знаел нищо, нали? Просто имал хрумване. А хрумванията му винаги се оказвали погрешни.
Той ме уби и предполагам, че не си можел да му попречиш, но как допускаш да затворят брат ти за това?
Няма значение, помислил си Томас, трябва да съм сбъркал, трябва да съм сбъркал, а дори и да не съм, Питър си го заслужава.
Той се обърнал на другата страна, решен да заспи отново. И след дълго време, сънят дошъл.
В последвалите години кошмарът на няколко пъти се връщал — баща му обвинявал своя скрит, шпиониращ син и после се свивал на две, с пушеща, горяща коса. През тези години Томас открил две неща: вини и тайни, както и костите на убит човек, никога не почиват в мир; но със знанието за всичките три неща може да се живее.
50.
Ако го бяхте попитали, Флаг усмихнато щеше да ви каже с презрение, че Томас не е способен да опази тайна от никого, освен от човек с умствени недъзи, а дори и тогава няма да е сигурно. Той определено не би могъл да опази нито една тайна, щеше да рече Флаг, особено от човека, разработил издигането му на трона. Но хора като Флаг преливат от гордост и самоувереност и макар че умеят да виждат много, понякога са странно слепи. На Флаг и през ум не му минало, че в онази нощ Томас може да е бил зад Деветака и да го е видял как дава на Роланд чашата с отровното вино.
Тази тайна Томас успял да запази.
51.
Над празненството за коронацията, на върха на Иглата, през едно малко прозорче се подавал Питър и гледал надолу. Както Томас се бил надявал, той чул и видял всичко — от първите викове, когато брат му се появил облегнат върху ръката на Флаг, до последните, когато изчезнал обратно в двореца, пак облегнат на ръката на магьосника.
Той стоял на прозореца в продължение на почти три часа след като церемонията завършила и наблюдавал тълпата. Хората не бързали да се разпръснат и да се приберат по къщите си. Имало много за разискване и много за повтаряне. Този трябвало да каже на онзи точно къде е бил, когато чул, че стария крал е мъртъв, а после двамата решавали да разкажат на трети. Жените дръпвали по един хубав, последен плач за Роланд и започвали да ахкат колко добре изглеждал Томас и колко бил спокоен. Децата се гонели и се правели, че те са краля, премятали се през глава и падали, ожулвали си колената и пищели, а после се смели и пак се гонели. Мъжете се пляскали по гърбовете и си казвали един на друг, че вече сигурно всичко ще потръгне добре — изминалата седмица била ужасна, но вече всичко щяло да бъде наред. И все пак сред цялата тази суетня се долавяла мрачна жълта нишка на неспокойствие, сякаш осъзнавали, че не всичко било наред, че след като била извършена такава страшна несправедливост като убийството на стария крал, нещата съвсем не били наред.
Питър естествено не можел да види тези подробности от своето високо, самотно място на върха на Иглата, но усещал нещо. Да, нещо.
В три часът — три часа по-рано — медовинарниците отворили, уж в чест на коронацията на новия крал, но най-вече защото имало работа за вършене. Хората искали да пият и да празнуват. Към седем същата вечер по-голямата част от населението на града се клатушкала по улиците и пиела за здравето на Томас Носителя на светлина (или се карала помежду си). Било почти тъмно, когато гуляиджиите най-после започнали да се разпръсват.