Очите на шотландците бяха устремени към чужденеца, който помисли малко и кимна. Да, беше разбрал обясненията им.
Старецът взе червения шал, сложи го на главата на момичето и отново го дръпна. Направи няколко крачки настрани и се засмя безрадостно. С бързо, гъвкаво движение, което Магнус не успя да проследи, се хвърли върху момичето и дръпна с такава сила кожения му жакет, че той се отвори и разкри гърдите й. Старецът се изкиска дрезгаво, но не я докосна.
След малко отново вдигна десет пръста. Десет ездачи. Очевидно искаше Магнус да разбере всяка подробност от случилото се, защото посочи младата жена с горната част на синята рокля. Мъжете с копията заговориха оживено.
Магнус се облегна тежко на стената на близкия навес.
Света майко божия, можеше само да се надява, че е разбрал правилно обясненията на стареца. Десет ездачи бяха довели в селото момичето, което търсеше, за да поискат храна. Очевидно е станало скоро след отвличането й.
За да получат храна, те свалили дрехите й — това бе разбрал от обясненията на стареца. Оставили я гола.
При тази мисъл кръвта заби лудо в слепоочията му. Внезапно разбра, че откакто се бяха любили, смяташе тялото й за своя лична собственост. Много ясно си спомняше великолепните крака, златната кожа, съвършените гърди, изваяните рамене. Обезумя от ярост, като си представи как бандитите са я унижили пред зяпащите селяни само защото са искали да видят какво се крие под красивите дрехи.
Той закри очите си с треперещи пръсти. Негодниците, посмели да опозорят неговата Едайн, щяха да си получат заслуженото! Нямаше да намери мир, докато не ги настигне, за да им избоде очите със собствените им ками.
Старецът дръпна наметката му и леко я повдигна.
— Наметка — каза Магнус.
Мъжът кимна.
Значи й бяха оставили наметката. Дрехите й бяха раздадени на селяните срещу вода и храна. Колко ли й беше студено…
Магнус прехапа устни. Искаше му се да крещи от безпомощен гняв. Те нямаха право да й отнемат дрехите само за да задоволят мръсното си любопитство. Да не говорим за другите неща, които по пътя можеха да сторят на голото момиче.
Когато понечи да се обърне, върхът на едно копие се заби в хълбока му и той се отдръпна с проклятие. Старият мъж с брадата се опита да му обясни нещо, подпомогнат от другите възрастни. Всички заговориха едновременно и въпреки възбудените им жестове той не разбра нито дума.
— Престанете да крещите! Млъкнете! — Трябваше да разбере какво искаха. Ала едва сложил ръка върху дръжката на меча, мъжете с копията отново го заобиколиха.
Старецът застана плътно пред него.
— Ти… — Саксонската дума с мъка се оформи в устата му. — Вървиш.
Естествено Магнус много искаше да се махне оттук. В момента единственото му желание беше да остави тези жалки гномове в още по-жалкото им село и да тръгне по следите на Едайн. Да настигне похитителите й и да ги избие.
Беше готов да го направи веднага, ако не усещаше копията в гърба си.
Когато се огледа, разбра, че положението беше още по-сложно. Закръглени дребни жени го наобиколиха, опипаха краката му, натиснаха мускулите на ръцете — даже бръкнаха под наметката, за да го ощипят по задника.
— Не ме пипай — заповяда Магнус на жената с копринения шал. Сърцето му се сви от болка. Шалът му напомни прекрасното същество, което бе лежало с такава отдаденост в прегръдките му.
Възрастната жена, която носеше горнището на синята рокля, усърдно опипваше гърдите и раменете му.
— Престанете, казах! — Магнус се опита да я отблъсне и извади половината меч от ножницата, за да им покаже, че е готов да излезе от селото със сила, ако се наложи. Но мъжете с копията отново се изпречиха на пътя му. Лицата им изразяваха дива решителност.
Магнус тъкмо пресмяташе какъв е шансът на един голям меч срещу дузина дребосъци с копия, когато десетина стари жени изблъскаха воините настрана. Водени от възрастна жена с разголени гърди, те го опипаха сръчно отгоре до долу. Не можеше да извади меча и да се отбранява. Усети търсещите им ръце в панталона си. Две жени се бяха вкопчили в раменете му, опипваха мускулите и надаваха гърлени викове. Мъжете с копията стояха отстрани, готови да му попречат да избяга.
Въпреки съпротивата му жените лека-полека го отведоха до една от къщурките. Една от тях пъхна ръка в панталона му и опипа интимните му части. При опита да я отблъсне, без да изпуска меча от десницата си Магнус за малко не падна. Усърдни ръце го задържаха на крака.
Отчаян, той изкрещя за помощ, но естествено никой не го чу. С ъгъла на окото си забеляза старец, който седеше на прага и доеше коза. Изведнъж си спомни какво му бяха разказвали за племената в далечния север. Че принасят кръвни жертви, измъчват пленниците си, режат ги на парчета и ги изгарят.