Играта продължи дълго. Дете след дете заставаше пред Едайн и следеше със зяпнала уста и изпълнени с учудване очи как пръстите й светваха като пламъчета. След известно време бебето заспа. Пръстчетата му угаснаха.
Децата явно разбраха, че играта не може да продължи вечно, и насядаха около нея. Едайн им предложи и те да поспят малко. Самата тя се облегна на дебелата каменна стена и затвори очи. С удоволствие беше показала на децата как превръща пръстите си в свещи. От сутринта се опитваше да призове вътрешния си глас, но той не се обаждаше.
Така беше от деня на раздялата с младия рицар, в чиито обятия беше лежала на брега на планинския поток. Света майко божия, помисли си внезапно тя, ами ако вътрешният глас си е отишъл завинаги?
Откакто товарният кораб излезе в морето и я остави сама на брега, тя беше изпълнена с необяснима увереност, че младият рицар ще бъде завинаги до нея. Още тогава знаеше, че много скоро ще му се отдаде.
Когато корабът потегли без нея, Едайн беше убедена, че това е предопределено от провидението. Макар че и тогава, и сега нямаше ни най-малка представа защо.
Не се стараеше да потърси причините, да разбере. Топлата, надеждна сила, която излъчваше той по време на ужасната буря, когато тя се вкопчи в него, само засили вярата й и я направи непоколебима. През цялата нощ и през следващия ден младият капитан на граф Честър беше за нея спасителна скала — смел, неустрашим и невероятно привлекателен. Вътрешният глас й показа впечатляващото му тяло още на кораба, дълго преди да се любят на брега на потока, преди ръцете й да усетят съвършенството му.
Винаги когато си го представяше, виждаше как възхитително вдига ъгълчетата на устните си, когато говори. Можеше да го гледа с часове. Очите му бяха златно кафяви и светеха, в зениците танцуваха кехлибарени светлинки. Дългите, извити мигли биха предизвикали завистта на всяко момиче. Магнус беше едър и силен, тялото му беше изключително мъжествено.
Господи, с каква страст я любеше — и в същото време беше нежен, почти плах! Споменът изтръгна от гърдите й стон и спящото дете в скута й се размърда.
Даже в най-смелите си мечти не си беше представяла такова преживяване.
Ето какво означавало „да правиш любов“! Когато телата им се сляха, двамата сякаш напуснаха този свят и се понесоха в изгарящ златен облак. Така й се искаше да бъде отново с него…
Три момчета играеха на зарове, които бяха откраднали от копиеносците. Когато срещнаха погледа й, бързо скриха заровете и скочиха на крака. Всички бяха чули, че някой се качваше по стълбата.
Когато в отвора на пода се появиха главата и раменете на вожда на Санах Дху, малките момичета страхливо се дръпнаха настрана. Константин спря на най-горното стъпало и се огледа мрачно.
— Какво търсите при заложницата? — изрева той и влезе в стаята.
Децата се наведоха, за да избегнат евентуалните удари, и едно след друго слязоха по стълбата. Отдолу се чуха виковете на жената на вожда и най-голямото момиче се върна да вземе бебето.
Константин застана пред Едайн и мушна палци в колана си. Макар че беше още светло, той беше мъртвопиян. Очевидно му беше омръзнало да чака и, подобно на децата, търсеше нещо да убие времето.
Едайн се притисна към стената. Знаеше, че не може да задоволи вожда нито с историята на Наос и Дейдре, нито със сламени куклички. Това личеше по подутото му, зачервено лице.
Внезапно осъзна, че прекрасното сливане с младия рицар може да се изроди в нещо страшно и болезнено. Когато вдигна поглед, изразът на лицето му потвърди предположението й.
— Какво искате? — попита шепнешком тя.
Глупав въпрос. В стаята под тях се възцари тишина. Тя си представи жената и децата на вожда, които щяха да чуят всичко, и се разтрепери. Болката изглеждаше неизбежна.
— Време е да ми бъдеш полезна, момиче. — Вождът на клана Санах клекна пред нея. — Откога седиш тук, играеш с хлапетата и се тъпчеш за моя сметка. Ти можеш много повече, нали?
Тя втренчи поглед в босите му крака и неволно сравни тялото му с това на младия рицар. Макар да се състояха от еднакви части, двамата бяха абсолютно различни. Всяко движение на Магнус излъчваше сила и гъвкавост, докато Константин беше кръгъл като бъчва, а мускулите му бяха толкова грамадни, че ръцете му стърчаха настрана от тялото. Ръцете му бяха покрити с гъсти черни косми, а краката му бяха толкова космати, че приличаше на мечка.
Без да го е видяла, Едайн предположи, че мъжкият му атрибут не е добре оформен и не доставя удоволствие на жените. Веднага и стана ясно, че той го прилагаше само с груба сила.
— Хайде, започвай — изръмжа той и дръпна наметката й. — Съблечи се, искам да те видя.