Едайн се опита да се изплъзне, но той я хвана под мишниците и я вдигна на колене. После измъкна роклята през главата й. Нямаше нищо отдолу и той естествено го знаеше. В оскъдната светлина, идваща от бойниците, тя изглеждаше като грациозна, неземно красива горска нимфа, фигура от приказките. Светлата, отдавна нересана коса я обгърна като златна мантия и закри съвършените гърди.
Константин блъсна ръцете й, за да я огледа по-добре, и лицето му стана още по-червено.
— Велики боже — прошепна дрезгаво той. — Онези, дето твърдяха, че си навсякъде златна, вещица със златна кожа и зелени смарагдови очи, не са ме излъгали. Исус да ми е на помощ, това е магия!
Той се премести по-близо до нея и зарови грубите си пръсти в златните кичурчета между бедрата й. Коляното му грубо разтвори краката й.
Тя се опита да се отдръпне, но вождът очевидно беше силно възбуден и дишаше пресекливо. Дъхът му миришеше на уиски и Едайн потръпна от отвращение.
— Не ме докосвайте! — извика тя. Трябваше да му покаже, че не се страхува. Нищо, че това не отговаряше на истината.
Този път беше различно от първия. Даже когато Айво дьо Брийс се позова на правото на първата нощ и я принуди да се омъжи за един от крепостните му, за да я вземе в леглото си, не се почувства така силно заплашена.
Тогава вътрешният глас й обясни, че няма да пострада сериозно, колкото и грозна да изглежда заплахата. Сега беше различно.
Отвратителният вожд на клана Санах ей сега щеше да се нахвърли върху нея и да я вземе насила. Щеше да завладее тялото й, докато жената и децата му чуваха всичко!
Трябва да направя нещо, каза си Едайн, докато ръцете му грубо мачкаха гърдите й. Но не усещаше в себе си сила, която би могла да призове. Нямаше го вътрешният глас, който да я спаси.
— Хайде, хайде — настоя мъжът. — Вече знам, че в теб наистина има магическа сила и тя е тук, между краката ти. А пък аз имам подходящия инструмент. Хайде, ела, ще ти стане добре, обещавам ти!
Той вдигна долната си риза и разкри гъсти, сплъстени косми, които се простираха от корема до бедрата и отново й напомниха за диво животно. В средата стърчеше огромен синкавочервен член, очевидно не напълно втвърден.
Вождът взе ръцете й и ги притисна към члена си. Пръстите на Едайн бяха студени и безчувствени и тя отказа да го докосне. В отговор той я зашлеви силно през лицето, главата й политна настрана и въздухът излезе от дробовете й.
— Хвани го! — изсъска той. Лицето му се приближи застрашително към нейното. — Искам да го притискаш и милваш като красиво животинче, което трябва да ти достави радост. В противен случай ще те напляскам така, че ще престанеш да виждаш и чуваш.
Трепереща от страх, Едайн обхвана члена му с две ръце и го стисна, колкото можеше. В очите му светна възбуда. Тя го натисна няколко пъти, но пръстите й се умориха и той я отблъсна.
— Не можеш ли да бъдеш малко по-мила! — изръмжа вождът, а когато се погледна, изохка учудено. Вместо да се засили, възбудата му беше отслабнала.
Опита се да се възбуди сам, но без резултат. От гърдите му се изтръгна злобно проклятие.
— По дяволите, та аз се пръскам от желание — прошепна невярващо той. — Имам чувството, че ще полудея. Какво му става? Досега трябваше да е корав като копие!
Вдигна глава и я погледна изпитателно. Учудването се превърна в гняв. Стисна ръката й и я дръпна към себе си.
— Ти си виновна… Какво му направи?
— Н-нищо! Само каквото ми казахте — отговори искрено Едайн.
— Ти и проклетата ти хитрост! — Последва втора плесница. — Направи го горещ или ще те насиня от бой, да знаеш!
Сграбчи я за косите и притегли главата й към слабините си. Миришеше отвратително и имаше нужда от една хубава баня. Едайн много искаше да запуши носа си, но не можеше. Той разтвори зъбите й и пъхна увисналия си член в устата й. Тя се задави.
Мина само секунда и всичко стана така, както той искаше. Достатъчно беше само лекото докосване на устните и езика й. Константин, вождът на клана Санах, нададе болезнен вик и се дръпна като опарен.
Едайн едва успя да види разкривеното му от болка лице, когато скочи на крака и започна да се трие между краката. Вдигна дългата си риза и погледна слисано към слабините си.
— Майчице мила, членът ми е изгорен! — изрева той и заподскача по стаята като ранен звяр. — Целият е в мехури, като че съм го потопил в огъня на ада! Какво ще правя сега? — Изведнъж спря и в очите му светна безумен гняв. — Ти, дяволска курво… Ти си ме изгорила!
Едайн отговори на погледа му. В главата й цареше хаос. Единственото, което си спомняше ясно, бяха думите: „Направи го горещ или ще те насиня от бой!“