Уилям беше по-висок от повечето мъже в помещението. Наклякалите шотландци трябваше силно да отметнат глави назад, за да го огледат. Подобно на починалия крал, брат му имаше силно изразена потребност да се представя за могъщ владетел. Може би най-важната му задача беше да си върне граничните шотландски земи, които бяха заети от английския крал Хенри Плантаженет.
Поради тази причина Уилям се интересуваше живо от новите интриги на Хенри. Беше чул, че някакво шотландско момиче, послушничка в един от новите нормански манастири, трябвало да бъде заведено в английския двор.
Величествен в голотата си, кралят най-после позволи на слугините да го изтрият, докато кожата му се зачерви. След това личният му камериер, с цяла глава по-нисък от него, го облече в бяла ленена риза, кожен килт и наметка от овча кожа, избродирана с бели и червени конци.
Когато кралят беше готов, шотландците изсипаха водата от ведрото в канала на пода и изнесоха съда навън. Момичетата ги последваха.
Кралят покани останалите в голямото съседно помещение.
— Само си представете — заговори той, след като седна на леглото си и един слуга му обу удобни обувки от еленова кожа, — какви чудеса могат да станат, ако тази новоизлюпена светица наистина притежава уменията, които й се приписват. Според мен владетелят, който я има до себе си, ще разполага с още една армия. Тя няма да прави нищо друго, освен да… какво всъщност ще прави? Ще гледа в златното си огледало или ще хвърля магическите камъчета, за да предсказва надвисналата опасност. Например колко воини, колко рицари и колко коне има неприятелят. И как да ги заблудим и да ги избием до крак. — Той се удари възбудено по коляното. — Всемогъщи, тя би могла дори да предскаже кога ще падне обсадената крепост! С нея всеки крал би могъл да завладее, която си земя иска.
Фицгамлин улови погледа на Фицалън и двамата си кимнаха незабележимо.
— Ако е вярно, дарбите на момичето са наистина учудващи, сър — заговори предпазливо празният съветник. — И със сигурност са ценни за всеки монарх. Аз обаче съм чувал, че способностите на светицата са доста… ограничени. Никой не знае истината.
Уилям се намръщи неодобрително.
— Да, обаче абатисата на „Сен Сюлпис“ се вслуша в молбите ни и разказа интересни неща. — Хората в залата се размърдаха неспокойно и кралят вдигна ръка. — Не е, каквото си мислите. Просто изпратих при нея епископа на Абърдийн, за да съм сигурен, че почтените монахини не са се излъгали. Във всички манастири — продължи кралят — трябва да се стремим да избягваме грешни стъпки. Епископите и абатисите внимават много за чистотата на вярата. Във всеки манастир се налагат строги наказания за нарушения на правилата. Задача на епископа е да проучи какво нарушение е направено.
Фицгамлин упорито се взираше във върховете на обувките си. Не се съмняваше, че епископът на Абърдийн, някога безмилостен кръстоносец, е заплашил монахините с вечния адски огън, ако не му изповядат всичко за момичето.
— Какво е разказала абатисата?
Уилям пое чашата вино, която му подаде слугата.
— Всичко, което епископът е поискал от нея. Единственото, което е отказала, е да нарече момичето вещица. — Той се изсмя гръмко. — Нима сте очаквали нещо друго?
Фицгамлин беше убеден, че монахините са се съгласили с всичко, което епископът им е представил като желание на краля.
— Значи — обади се Фицалън — разказът на абатисата е дал на епископа достатъчно доказателства, че послушницата е светица с чудни дарби, а не зла дъщеря на сатаната?
Кралят смръщи чело.
— На вас може би ви е весело, Фицалън, но монахините от „Сен Сюлпис“ държат на показанията си. Всички твърдят единодушно, че момичето е извършило много чудни неща. Абатисата каза, че можело да „призовава“. — Погледът му се устреми в далечината. — Баба ми, бог да успокои душата й, произхождаше от островите Оркни, където много хора се занимавали с такива неща. Тя ми е разказвала, че хората от народа й имали такива способности, особено жените.
Фицалън погледна нервно към правния съветник, но той не отговори на погледа му. Слугата вдигна ръка и се прекръсти.
— Според мен тази дарба е ограничена върху жените. Според скъпата ми баба жените от Оркни призовавали мъжете си, които били в открито море, дълго преди да се появи буря. Посланията им прекосявали морето, стигали до рибарите в лодките им и те се връщали навреме у дома, за да не станат жертва на бурята.
Правният съветник не вярваше на ушите си. Английският крал Хенри Плантаженет беше учен, мъдър човек, в никакъв случай лековерен. Въпреки това беше изпратил Дьо ла Герш в Шотландия, за да намери момичето. Уилям Лъвът реагираше по същия начин. Ако онова, което беше узнал от тамплиера, беше вярно, двамата монарси искаха да използват светицата като оръжие в управлението на държавата.