— Спри, къде отиваш? — Тя вървеше решително към коня, вързан под дърветата. — Едайн, спри! Изслушай ме! Да не си полудяла? — изкрещя той, когато тя посегна към юздите и отвърза коня. — Чуй ме! Пусни юздите. Не можеш да яздиш коня на Дьо ла Герш!
В този миг от далечината прозвуча сигнал на рог. Конят рязко вдигна глава и направи няколко танцуващи крачки, при което повлече Едайн.
Магнус изруга тихо. Конят на тамплиера очевидно познаваше сигнала и щеше да го последва.
— Дай ми проклетите юзди — изсъска той и се хвърли към нея.
Трябваше да възседне коня, да вземе момичето и по-скоро да се махне оттук. Арабският жребец беше бърз и все още имаха шанс да избягат от понито и товарния кон, които бяха останали в лагера.
Ала закъсня. Конят се изправи на задните си крака и изтръгна юздите от крехката ръка на Едайн. При повторния сигнал на рога животното изцвили и изчезна между дърветата.
Магнус стисна ръце в юмруци и се изправи заплашително пред момичето. Изрече няколко ядни проклятия, за да излее гнева си. Отново прозвуча сигнал на рог.
Той се наведе бързо към наметката си.
— Е, добре — изръмжа той. — Тогава ще тичаме. Докато не се е зазорило, имаме добри шансове. Може би на разсъмване ще намерим село.
Тя остана на мястото си.
Когато се обърна към нея, Едайн стоеше под сребърната светлина на луната с разпуснати коси като горска фея. Красотата й предизвика познатите тръпки в слабините.
— Аз няма да дойда — произнесе тихо тя. — Ти ме искаш само за да избягаш от наказанието за грешките си. Връщам се при тамплиера.
Обърна му гръб и тръгна след коня. Малка бяла сянка, котката, изникна сякаш от нищото и забърза след нея. Много скоро дърветата и мракът ги погълнаха.
11
— Изчезнала е? — изрева Уилям. — Кога? Ами парите?
Фицгамлин беше подготвен за избухването на краля и беше приготвил отговорите си. Искаше му се само да е измислил нещо по-добро.
— Откупът беше платен, сър — обясни правният съветник. — Както го бяхме замислили първоначално, тамплиерът отиде при Санах Дху и откупи момичето, макар че се наложи да даде малко повече, отколкото беше уговорено. След това момичето премина в ръцете на тамплиера.
Крал Уилям се отпусна в креслото си и протегна ръце към огъня в камината.
— Малко повече? Какво значи това? Колко повече?
Когато правният съветник назова сумата, Уилям нададе наистина лъвски рев.
Кралят скочи толкова внезапно, че писарите бенедиктинци се разпръснаха като пилци, стиснали мастилниците си. Фицалън нареди на слугите да изнесат чашите с вино и таблите за сервиране. Поне те да не им пречат.
Фицгамлин не можеше да избяга. Беше длъжен да даде отчет за случилото се.
— Бог ми е свидетел — изгърмя кралят, — че ако онова, което казвате, е вярно, ние сме дали на онзи бос крадец на овце достатъчно пари да си създаде собствено кралство. И то по-хубаво от моето!
— Дьо ла Герш не носеше със себе си толкова шотландско злато, сър — опита се да го успокои съветникът. — Част от откупа, платен на Санах Дху, вероятно е била тамплиерско злато.
— Тамплиерско злато? — Кралят отново падна тежко в креслото си. — Исусе, какво искат тамплиерите от момичето? Те никога не се разделят със златото си, освен, за да го дават с безбожни лихви.
Фицгамлин вдигна рамене.
— Ние не знаем почти нищо за тамплиерите, сър, макар че си направиха резиденция в Единбург. Само онова, което те ни позволяват да знаем.
След колеблив поглед към краля съветникът каза на писарите да съберат нещата си и също ги отпрати. Колкото по-малко хора в помещението, толкова по-добре, защото имаше още лоши новини. Той имаше доста точна представа къде се намира момичето, въпреки че крал Уилям бе платил откуп за нея.
— Кълна се във вътрешностите на Свети Давид — изфуча кралят, — да попречим на тамплиерите да се бъркат в шотландските държавни дела е толкова трудно, колкото да почистим леглата от бълхи. Проклет да съм, ако набожните рицари не са даже по-упорити от бълхите! Много добре си спомням как пристигнаха първите им пратеници и помолиха да построят църква с подслон, за да помагат на пътници и поклонници. Макар че тук, в нашата студена и далечна земя, не идват кой знае колко пътници и поклонници. После, тъкмо бяха започнали строителството, ми представиха писма от Нюрнберг и Рим, в които Светият отец дава разрешението си на рицарите на Свещения храм да проверяват финансите на няколко шотландски църкви заедно с епископите им. Преди да разберем какво става, в страната вече имаше две или три добре организирани тамплиерски резиденции и рицарите на храма, които едновременно пеят псалми и размахват меча, обикаляха по улиците на градовете, проповядваха на бедните и събираха подаяния в името на краля… Те са трън в плътта на кралството, който се вижда само наполовина и не може да се отстрани!