Фицгамлин не възрази. Първоначалното намерение на Уилям Шотландски беше да засели в страната си само няколко нормански семейства и никой не очакваше, че тамплиерите ще ги последват така бързо.
Правният съветник често се беше питал дали тамплиерите вече бяха предложили финансова подкрепа на държавната хазна. И дали Уилям бе приел предложението. Това беше неизбежно: Шотландия беше бедна страна.
— Може би — позволи си да възрази той — тамплиерите смятат да задържат момичето само няколко дни, за да проверят така наречените й необикновени дарби. Техният интерес към необяснимите неща е направо ненаситен. Сигурно смятат да я… разпитат.
Уилям Лъвът съвсем не изглеждаше умиротворен.
— А кой им е дал разрешение? Аз съм кралят тук! Нима тамплиерите са станали толкова дръзки, че да ми я измъкнат под носа? След като лично заповядах на един от тях, на онзи Дьо ла Герш, да ми я доведе? Той замина преди празника на свети Андрей, за да я откупи, а сега е почти Коледа. Къде я е скрил, по дяволите?
Някъде в Единбург — Фицгамлин беше почти сигурен в това. Правният съветник съвсем не се радваше, че момичето не се появи в двора на Уилям в уговорения срок. Те бяха платили на Дьо ла Герш да отиде при Санах Дху и да я откупи. Според слуховете тамплиерът довел момичето в града, но се подчинил на заповедта на главния майстор на тамплиерите в Единбург и пренебрегнал волята на шотландския крал.
Мърморейки уверения, че веднага ще се погрижи да намери момичето, норманският правен съветник излезе от кралските покои. По каменните стъпала се тълпяха членове на различни шотландски кланове, очакващи аудиенция при монарха. Докато си пробиваше път между навалицата, Фицгамлин установи, че Уилям беше събрал водачите на клановете дълго преди Коледа. Очевидно това имаше нещо общо с войната, която кралят възнамеряваше да започне през пролетта, за да си върне отнетите гранични земи.
Точно заради тази война, предположи Фицгамлин, Уилям има спешна нужда от момичето. Ако беше разбрал правилно, тя трябваше да докаже способността си да предсказва бъдещето, за да може Уилям да организира подобаващо военната си стратегия.
Фицгамлин слезе в двора на замъка, където откри още въоръжени племенни вождове и воини. Не знаеше кое му създава най-големи грижи в момента, но очевидно кралят много държеше да намери това момиче и той не биваше да отлага търсенето.
Какво да прави, ако тя наистина беше в тамплиерската резиденция в Единбург? Въпросът занимаваше мислите му, докато слугата доведе коня му. Усърдието на тамплиерите да опознаят всичко неизвестно и тайнствено — привичка, която беше дала повод за множество страшни слухове в Светите земи, — нерядко ги караше да измъчват жертвите си, за да узнаят онова, което искаха. Господ му беше свидетел, че Уилям Шотландски нямаше да търпи такива своеволия. Кралят държеше лично да изпита способностите на момичето, все едно с мъчения или не.
Правният съветник се метна на седлото и подкара коня към голямата порта. Трябваше бързо да слезе в града.
Когато камбаната призова за следобедните молитви, слугите и няколкото рицари, които работеха на полето, оставиха мотиките и греблата и се запътиха към църквата.
Едайн ги наблюдаваше през прозорчето, което изглеждаше много красиво с месинговата си решетка, но беше също така здраво като обикновената затворническа решетка. Звънът на камбаната означаваше край на полската работа за този ден. Тя притисна лице към решетката и проследи как тамплиерите изкачиха малкото възвишение.
След вечерната молитва рицарите отново щяха да се съберат в кръглата зала, за да я разпитват. Така беше от няколко дни и никой не й казваше кога ще дойде краят.
Никой не знае, че съм тук, помисли си горчиво Едайн. Велики боже, сигурно никой не беше узнал и за пристигането й в Единбург.
Мислите й отново и отново се връщаха към Магнус. Къде ли беше сега? Дали мислеше за нея, дали копнееше да я види, отново да я люби? Или имаше нужда от нея само като свидетелка в Честър?
Той не остави нито сянка от съмнение, че не изпитва нищо към мен, повтори си за стотен път тя. Нищо друго, освен нормалното плътско желание на един млад рицар към невинно момиче. Това беше стара история и монахините достатъчно често бяха предупреждавали сирачетата да се пазят. Сигурно никой от онези, които я познаваха, не би повярвал, че тъкмо тя се е поддала така лековерно на красивата външност и завладяващата страст на един измамник.