Що се отнася до Едайн, беше му все едно какво мислеше тя за него. За нейно собствено добро трябваше възможно най-бързо да я измъкне от лапите на Уилям Лъва и могъщите тамплиери. Сигурно още му се сърдеше за онова, което й беше казал в гората. А той просто се бе постарал да й обясни разумно защо иска да я отведе в Англия — за да свидетелства, че рицарят Магнус Фицджулиън няма вина за загубата на корабите. Това беше поне логичното обяснение.
Нямаше време да й каже, че това не беше всичко. Че в действителност я иска само за себе си. Беше жестоко и безчувствено от нейна страна да го обвини в егоизъм и низост. Ако можеше да го види сега, в къщата на вдовицата, бързо щеше да проумее колко много я искаше и как силно се нуждаеше от нея. Колко унижения беше понесъл заради нея!
Единствено Божията майка знаеше, че не искаше никоя друга жена, само нея. За невероятно кратко време, за малкото дни, които бяха минали от корабокрушението, тя бе завладяла сърцето му без остатък.
Магнус знаеше, че ако го чуеше да произнася тези думи, Едайн щеше да поклати невярващо глава. Но той беше убеден, че това е истината, и беше готов да се закълне, в каквото му поискат. Не можеше да понася дивите шотландки, които невъзмутимо го възсядаха и злоупотребяваха с него за собствените си цели. Вдовицата също щеше да го посети, в това нямаше съмнение.
Преди два дни, когато Едайн го напусна и се върна при Дьо ла Герш, той помоли една селянка за парче хляб. Стомахът му се сви, като си спомни как трябваше да я ласкае. На всичкото отгоре тя разбра криво намеренията му, наруга го и го изгони.
Магнус простена мъчително. Едайн… неговата красива, нежна, доверчива Едайн… толкова му липсваше! От момента, в който беше лежала гола в обятията му, той беше обсебен от нея. Мекото, гъвкаво, златно тяло, малките милващи ръце, тихият глас, който произнасяше името му със замайваща страст…
Никога не беше преживявал такъв екстаз с жена. Сливането им, близостта им беше като завладяваща музика — възвисяващи, почти недействителни звуци. Да не говорим за стрелите, които се впиваха в тялото му. Помнеше дори аромата на диви летни цветя и златните прашинки, които танцуваха из въздуха.
— А, ето къде сте били — прекъсна мислите му пронизителен женски глас. — Още не спите, нали, млади момко?
Магнус изруга безмълвно. После видя, че вдовицата му бе донесла нещо.
— Реших, че ще ви харесат — прошепна нежно тя и коленичи до него. Очите й жадно поглъщаха красивото мъжко тяло. — Ако краката ви са толкова големи, колкото на скъпия ми починал съпруг, ще ми благодарите като на майка.
— Вие не можете да ми бъдете майка — отвърна той, без да сваля поглед от ботушите, които се люлееха пред лицето му, — защото сте… ами, твърде млада сте за моя майка. — Тя отново размаха ботушите пред носа му. — И естествено твърде красива — добави бързо той.
Посегна към ботушите и ги прегледа грижливо. Щом трябваше да захапе киселата ябълка, искаше поне да се увери, че наградата си заслужава усилията.
Тежките ботуши струваха цяло състояние и Магнус остана доволен. Не ботуши за езда, а здрави селски ботуши от грижливо обработена овча кожа с козината навътре. Изглеждаха почти нови, а твърдата подметка беше от говежда кожа. Солидна изработка, очевидно от добър обущар.
Още преди да ги нахлузи на краката си, Магнус беше наясно на какво ще прилича оттук нататък: от коленете надолу тромав шотландски селянин.
За бога, каква гледка! Изискана рицарска наметка, скъпоценен меч и селски ботуши! Вече чуваше смеховете и подигравките на придворните, когато се появеше в новия си вид — до коленете рицар, надолу шотландски овчар — в двора на граф Честър.
Ала когато протегна крака във въздуха, за да огледа проклетите рицарски ботуши за езда, които всеки миг заплашваха да се разпаднат, с учудване установи, че тази перспектива го остави напълно равнодушен. Солидните ботуши щяха да го отнесат леко в Единбург, а след това да прекосят и половин Фландрия.
Обърна се към вдовицата, която не сваляше очи от лицето му. Жената имаше право да очаква благодарност.
Въпреки това се почувства неловко, когато тя без повече увъртания развърза връзките на ризата му и произнесе с дрезгав глас: