С Едайн в средата рицарите минаха през широко отворената двукрила врата и влязоха в подземната зала.
Всички събрани тамплиери бяха сложили качулките. Когато се обърнаха към тях, петдесет чифта очи засвяткаха през тесните цепки.
Едайн се разтрепери.
Последната глътка от напитката, която игуменът бе налял в устата й, започна да действа. Тялото й олекна и краката леко я понесоха над пода. Тя престана да се съпротивлява и с готовност се запъти към средата на помещението, накъдето я поведоха игуменът и ирландският монах.
Вдигна глава и видя, че зад трикракото столче я чакаше майсторът на ордена.
Оракул. Жрица.
— Не разбирам. — Едва произнесла тези думи, главата й увисна безсилно.
— Вече ви обясних какво се очаква от вас, нали? — изсъска ирландският монах. — Нима не си спомняте? След като са овладели някои способи в Светите земи, тамплиерите се опитват да вникнат в божиите тайни, в божия промисъл и в многоликата натура на човека. Във ваше лице те се надяват да възкресят прославената жрица на древните гърци.
При последните думи Едайн се олюля. Игуменът я подкрепи и я принуди да гледа майстора в очите.
— Прорицателката, която седяла в пещерата на Делфи, обгърната от облак ароматен дим — заговори тържествено високата, маскирана фигура, — била заобиколена от множество жрици. Името и било Пития, великата прорицателка на Аполон. Тя получавала видения, които й били внушени от божеството.
Едайн се опита да се откъсне.
— Това е богохулство! — Тамплиерите, които ги бяха наобиколили, изохкаха уплашено. — Аз не мога и няма да…
— Напротив, можете — прекъсна я строгият глас на майстора.
Той протегна ръка и я сложи върху трикракото столче. Наблизо имаше мангал с тлеещи въглища, поръсени със зелени листа и билки, от които струеше хапеща миризма.
— Знам, че можете — повтори майсторът. — Вие сте предсказали нападението срещу кораба на граф Честър и нарочно сте го насочили към пясъчна плитчина, за да го опазите. Децата на Константин от клана Санах Дху се заклеха, че сте накарали пръстите им да светят със син пламък и сте ги забавлявали с различни магии, когато са идвали при вас. Освен това Брикриу от Бенбекула, калдейският монах, който дойде специално да ни помогне, е абсолютно сигурен, че притежавате всички дарби на великия ирландски народ от свещените легенди — народа Туата де Данаан, известен с магическите си сили.
Докато говореше, двама тамплиери пристъпиха към Едайн, развързаха колана на вълнената й рокля и я съблякоха. Отдолу беше съвсем гола. Както винаги, когато я водеха в подземната зала, косите й бяха разпуснати и сега нападаха свободно по разголените рамене и гърди.
Тя потръпна от студените ръце на тамплиерите, които я вдигнаха върху обгърнатия в димни облаци триножник.
Лицата, скрити зад бели маски, се вдигнаха към нея и в залата се понесе шепот. След това прозвуча камбана.
Отново се възцари мъртвешка тишина.
Едайн се залови за дръжките на триножника и се постара да успокои дишането си. Димът влизаше в носа и очите й и дразнеше лигавиците.
Тамплиерите бяха обезумели. Защо й причиняваха това? В момента не можеше да мисли за нищо друго. Дългът им изискваше да я отведат при крал Уилям Шотландски, който беше платил откупа. Това, което вършеха днес, наистина беше богохулство, макар да не искаха да я чуят — дори нещо по-лошо от богохулство. И, макар и не по своя воля, тя беше част от него!
Миризмата на листата и билките върху въглените в мангала я упои много по-силно от напитката, която я бяха принудили да изпие. Главата й се изпразни. Опита се да слезе от столчето, защото се страхуваше, че ще й се завие свят и ще падне.
Ала когато отвори уста да каже нещо, езикът й беше надебелял и не се движеше. Между устните й не излезе нито дума.
Магнус, искаше да изкрещи тя. Той беше толкова далеч. Посегна към него през гъстия дим, но не го намери.
Магнус! Той трябваше да дойде и да й помогне!
Още преди да събере мислите си и да се съсредоточи, за да го повика, столчето се залюля като лодка в морските вълни. Трябваше да се вкопчи в дръжките с всички сили, за да не полети в пропастта.
В името на бога, какво е това? — запита се внезапно Едайн, като видя през голямата врата да влизат цели легиони тамплиери.
Трябваше да присвие очи, за да различи нещо сред дима. Тълпите тамплиери, които се носеха насреща й, се състояха от смъртнобледи, окървавени мъже, в чиито тъмни погледи се четеше отчаяние. Туниките им бяха мръсни и разкъсани. Носеха изпокъсани знамена. Пред ужасените очи на Едайн се издигнаха стотици колове, на които бяха вързани други измъчени тамплиери. Пламнаха огньове и мъжете изгоряха с мъчителни викове. Овъглените трупове бяха свалени и заменени с нови, обезобразени от мъчения тела. Всичко се вършеше в пълна тишина. Следващите също станаха жертва на пламъците. Нови и нови тамплиери влизаха в безкрайни редици през голямата порта.