Димът, който се издигаше от мангала, дразнеше непоносимо гърлото й. Очите й пареха, косата й се развяваше като обезумял облак. Чуваше се да произнася с дрезгав глас странни неща — но не можеше да престане, макар че гърлото й пресъхна и изпитваше силни болки.
Предната редица на тамплиерите стигна до мястото, където стояха игуменът, главният майстор и ирландският монах, обкръжени от млади рицари. Игуменът падна на колене и протегна ръце в унизителна молба. Калдеят скри лице в ръцете си и се извърна.
Над главите на мъртвите и умиращи тамплиери Едайн изведнъж видя огромен лъв, който се носеше право към нея. Изглеждаше ранен, защото се олюля, изрева и се строполи на земята в краката й — само на метър от столчето, където стоеше треперещата и давеща се прорицателка.
Така внезапно, както беше започнало, видението свърши. Страшната армия на тамплиерите се разтвори в нищото.
Сякаш някой беше отворил шлюз, в залата избухна оглушителен шум. Груби ръце свалиха Едайн от столчето.
— Предателство! Убийте я! — крещяха обезумелите рицари.
Калдеят побърза да й се притече на помощ. Смъкна въжето, което игуменът вече беше метнал на шията й, и го хвърли надалеч.
— Спрете! — извика заповеднически той. — Защо искате да я накажете за онова, което сами поискахте от нея? Нали затова я доведохте тук?
Едайн се разтърсваше от силна кашлица. Мислите й постепенно се проясняваха, но парещият дим не излизаше от дробовете й. Сред навалицата разпозна Асгард дьо ла Герш, който с мъка си пробиваше път между възбудените тамплиери. Калдейският монах до нея бе вдигнал масивното трикрако столче и го размахваше предупредително, за да държи далече десетките ръце, които се протягаха към нея. Макар да беше съвсем гола и безпомощна, бушуващото множество беше готово да я разкъса на парченца.
— Какво се е случило? — извика ужасено Едайн, когато Дьо ла Герш се изкачи на подиума, монахът я скри зад гърба си.
— Вие им дадохте онова, което искаха, Пития — отговори шепнешком ирландецът. — Очевидно не помните какво сте казали, докато бяхте в транс, затова ще ви обясня. Вие предсказахте страшната гибел на тамплиерския орден. Предрекохте, че бедните рицари на Йерусалимския храм ще загинат от мъчителна смърт. А накрая видяхте шотландския лъв да рухва в краката ви.
Дьо ла Герш посегна към Едайн. Лицето му беше смъртно бледо и й напомни мъртвите рицари във видението й, но очите му блестяха.
— Виждате ли тези луди? — изкрещя той на калдея. — Погледнете ги! — И посочи възбуденото множество. — Твърдят, че искат да разгадаят божиите тайни, но аз и друг път съм преживявал такива сцени. Нямате представа какво се случи в Париж… и при Акр!
— Не искам да знам — изръмжа калдеят и продължи да размахва столчето, докато си пробиваха път навън. — В момента единствената ми грижа е да я изведа оттук жива!
Дьо ла Герш свали бялата си туника и загърна раменете на Едайн.
— Не се страхувайте! — извика русият рицар. — Аз ще ви защитавам!
Едайн вдигна глава и го погледна втренчено. Не се страхуваше от Асгард дьо ла Герш, страхуваше се от собствения си страх. Стискаше до болка преплетените си пръсти, зъбите й тракаха неудържимо, коленете й трепереха. Трябваше да победи собствения си страх.
Вече беше разбрала, че когато страхът я надвиваше, започваха да стават неща, които не можеше да контролира. Заби нокти в дланите си и затвори очи.
Магнус! — извика безмълвно.
Никога не беше призовавала някого така настойчиво.
Сводестият таван на голямата зала над главите им изтрещя застрашително. Появи се голяма пукнатина. Никой не чу трясъка. Никой не видя пукнатината.
Но всички видяха и чуха втория удар.
Магнус се събуди изведнъж. Мина само миг, докато осъзнае къде се намираше. Вдовицата лежеше по гръб до него и тихо похъркваше. Дясната й ръка почиваше върху слабините му и той я бутна недоволно.
Магнус!
Ето пак!
Той седна и се огледа замаяно. Ако не беше сигурен, че се намираше в обора на селска къща в Шотландия, можеше да се закълне, че Едайн е била до него, до дясното му рамо, и сладката й малка ръка го е помилвала като летен вятър.
Не, тя не беше тук. Нямаше нищо, освен гласа, който нашепваше в дясното му ухо.
Магнус се разтрепери и се огледа бързо. Може би Едайн все пак беше тук? Вдовицата се събуди и също се надигна. Като видя лицето му, протегна ръка да го помилва.