— Дьо ла Герш е ранен! — извика някой.
Нападението от мрака беше дошло толкова бързо, че повечето тамплиери стояха като ударени от гръм, неспособни да предприемат нещо. Ала когато чуха, че другарят им е ранен, се втурнаха като обезумели напред, за да свалят нападателя от коня. Десетки ръце посегнаха към наметката на червенокосия.
Един мъж изскочи от портата, навличайки жакета си.
— Кълна се в Христовия кръст, аз познавам този нахалник — това е момчето на Найджъл Фицджулиън!
Мъжете обърнаха каруците, които чакаха под дърветата, чу се плющене на камшици. Главният майстор на тамплиерите насочи коня си към тях.
— Той не е момче — извика през рамо монахът. — Той е възрастен мъж и опасен воин. Свалете го от коня! — Размаха ядно ръце и изкрещя: — Махнете колите от пътя! В името на бога, да не искате да надуем тромпетите, за да разбере целият свят какво ще направим?
От раната на Дьо ла Герш струеше кръв, която на лунната светлина изглеждаше черна. Магнус парира удара му и падна тежко на седлото. Ботушите от овча кожа се плъзгаха в стремената. Докато напразно се опитваше да се измъкне, тамплиерът приближи коня си и го удари толкова силно по главата, че той полетя към земята.
Уплашеният кон се вдигна на задните си крака. Магнус лежеше на земята, единият му крак все още беше в стремето. Конят се втурна настрана и повлече ездача след себе си. Асгард дьо ла Герш затисна с едната ръка отворената рана и се наведе от седлото, вдигнал меч за последен удар.
Бушуващото множество на тамплиерите беше образувало кръг около двамата противници, когато изведнъж прозвучаха рогове и в нощта отекна конски тропот. На възвишението се появи колона ездачи.
— Назад! Назад! — изкрещя игуменът.
Няколко рицари се обърнаха и побягнаха към портите. Някой се наведе над Едайн и я обърна по гръб.
— Седнете, момиче. — Монахът я изправи и задърпа въжетата, които стягаха наметката. — Крал Уилям е изпратил гвардията си! — извика той. Прихвана я за лактите и я изправи на крака. — Лъвът продължава да ви търси.
Едайн падна безсилно на гърдите му. В бързането си да се приберат в крепостта безцелно тичащите тамплиери забравиха Асгард и Магнус. Ала рицарите на краля им отрязаха пътя и ги изтикаха обратно на улицата.
Монахът хвана ръката на Едайн и я повлече към каруците, които вече бяха потеглили. Когато ги настигнаха, той я вдигна и я сложи в най-близкото превозно средство. Тя се плъзна по страничните дъски и се удари в нещо меко. В колата седеше жена с дете.
Мъже на коне обкръжиха каруците, подвиквайки си нещо на чужд език. Стражите на крал Уилям щурмуваха крепостта на тамплиерите и даваха сигнали с тромпетите си. През това време каруците бързо излязоха от пътя и се скриха в мрака на гората.
Когато шумовете от битката заглъхнаха, каруците забавиха ход. Едайн се надигна и опипа наоколо, за да разбере къде се намира.
Беше ударила главата си в страничната стена на колата и сега усети кръв на устните си. На челото й се образуваше подутина.
Къде отиваме? — запита се замаяно тя. Кои бяха тези хора? Не говореха нито нормански френски, нито шотландски галски!
Някой доближи коня си плътно до колата и огледа търсещо вътрешността. Мъж без шлем, с окървавен меч, който все още дишаше тежко. Най-сетне я намери.
— Едайн — извика дрезгаво Магнус. — Как се чувстваш сред циганите?
Цигани? Едайн се хвана уплашено за дъската, когато колата изтрополи по леглото на плитък поток, неспособна да подреди мислите си.
Главата я болеше непоносимо, китката й беше посиняла — май някой я бе настъпил. Чувстваше се разбита и измъчена. Изведнъж реши, че мъжът на коня в никакъв случай не може да бъде Магнус, жив и невредим, с развяна червена коса. Само преди минути го беше видяла в смъртоносен двубой с Асгард дьо ла Герш.
— Пътуваме с циганите — обясни той, като се наведе от седлото, за да може да говори тихо. — Няколко мъже избягаха, докато се водеше битката, но все пак останаха достатъчно коли.
Едайн искаше да изкрещи, да даде воля на гнева, болката и облекчението си, но всичко, което се изтръгна от гърлото й, беше дрезгав стон.
— В тъмнината… като те видях срещу Асгард… майко божия, помислих, че конят ще те стъпче!
Той огледа жената, която се беше свила в колата зад Едайн.