Обаче той е жесток, каза си с въздишка тя, и изключително труден.
Откакто бе открил ранения тамплиер в колата на Мила, непрекъснато настояваше колкото може по-скоро да се отърват от него. Отказваше да почиват по пътя, за да стигнат по-скоро до някоя селска къща или до някой манастир, където да оставят Асгард. Най-добре да го хвърлим в рова край пътя, мястото е достатъчно добро за него, ръмжеше той. На всичкото отгоре взе парите на тамплиера, и то пред очите на Едайн. Точно в този момент броеше монетите.
Торбичката, която Магнус бе отрязал от колана на ранения, съдържаше част от откупа. Едайн случайно беше разбрала, че вождът на клана Санах не е получил цялата обещана сума. Естествено тя знаеше, че циганите останаха с тях само благодарение на среброто. Повечето се бяха отделили още първата вечер, след като излязоха от града, за да се насочат към места, които им обещаваха повече печалба — коледните панаири в източната част на страната. Магнус искаше да вървят на юг. Бяха останали само четири коли с жени и деца, придружавани от Тирос и още един мъж. Мъжете не пипаха почти нищо, но всеки ден искаха пари.
Магнус непрестанно подканяше циганите да бързат. Междувременно войната между Уилям Лъва и английския крал Хенри беше обявена и шансовете им да избягат се бяха увеличили. Южно от селцето Пенкулик Магнус даде заповед да напуснат пътя и да продължат през полята, защото за малко щяха да попаднат в битка между английски рицари и част от шотландската армия.
Едайн не откъсваше очи от сведената му глава. Скрил ръце под наметката, той броеше сребърните и медните монети от торбичката на Асгард. Разбира се, имаха нужда от пари. Не само циганите искаха да им плащат. Дори в южната част на Шотландия имаше съвсем малко крайпътни ханове, затова трябваше да купуват храна от селяни и овчари. Малко преди Коледа в тази бедна област беше трудно да се намери нещо за ядене дори срещу чисто сребро.
Веднага щом взе парите на тамплиера, Магнус заповяда на циганите да свалят ранения и да го хвърлят в рова.
— Той ще умре! — извика Едайн и се хвърли върху трескавия Асгард, за да го защити с тялото си.
— По дяволите, тогава го оставете да умре! — Магнус все още носеше кървава превръзка на главата си като спомен от удара на тамплиера. — Забрави ли, че тамплиерите платиха на циганите, за да те преведат незабелязано през Единбург и да заблудят кралската стража? — изсъска той, обърнат към Едайн. — После Дьо ла Герш щеше да продължи сам с теб и да те предаде кой знае на кого. Точно както те откупи от Санах Дху и те отведе в Единбург. Не видя ли, че беше на кон, готов да придружи циганските коли?
Даже циганите се съгласиха с него. Умиращият тамплиер носеше нещастие. Какво да правят с него, ако ги спрат и ги претърсят? Кой щеше да повярва, че не са виновни за раната му?
Въпреки всички възражения Едайн остана непреклонна и не позволи на мъжете да се освободят от ранения. Ако наистина му беше съдено да умре, трябваше да получи поне християнско погребение!
Магнус побесня от упоритостта й. Докато крещеше и я заплашваше, циганите се опитаха да свалят тамплиера от колата въпреки съпротивата й. Ала когато раненият започна да вика от болка и Едайн го защитаваше със зъби и нокти, те се отказаха.
Оттогава тя седеше до него, държеше трескавите му ръце, когато беше неспокоен, помагаше на циганското момиче да превързва раните му със сравнително чисти кърпи и да ги маже с мехлем.
Нищо повече не можеха да направят. Когато колите бяха в движение и подскачаха по камъни и коренища, Мила и Едайн увиваха ранения в овчи кожи и одеяла, но не можеха да облекчат страданията му. Раната, причинена от меча на Магнус, не преставаше да кърви и Едайн започна да се опасява, че Асгард може да умре от загуба на кръв. Освен това в тялото му бушуваше силна треска. Мила и жената на Тирос го прегледаха и установиха, че има счупено ребро, което за щастие не е наранило белия дроб, иначе щеше да плюе кръв.
Докато пътуваха в студената мъгла към южните брегове на Шотландия, Едайн и циганското момиче му даваха вода с лъжичка, но само когато беше буден, за да не го задавят. Понякога приемаше по няколко лъжички мляко или супа. Раненият почти не отваряше очи и очевидно не познаваше Едайн. Нощем, преследвана от ревнивите погледи на Магнус, тя лягаше до него в колата и го покриваше с дебелата си наметка, която държеше топло и на двамата. Подаръкът на тамплиерския майстор я обезщети за част от страданията, преживени в резиденцията на ордена.
Магнус бе казал на циганите, че целта им е Дъмфрийз, южното пристанище, от което можеха да вземат кораб за Честър.