Магнус и Едайн още не бяха разговаряли насаме. Тя се опасяваше от непредвидимия му темперамент и се боеше да му каже, че няма намерение да отиде с него нито в Дъмфрийз, нито в Честър, за да свидетелства пред господаря му в негова полза. По време на дългото пътуване през шотландските планини имаше достатъчно време да размисли и отново стигна до извода, че е най-добре да се върне в манастира „Сен Сюлпис“ и да продължи спокойния си живот сред монахините.
Откакто бяха намерили малкото момиченце пред портата на манастира, сестрите се грижеха за нея с много обич. Приеха я като своя и я отгледаха, дадоха й възможност да се чувства сигурна и щастлива. Освен това отдавна бяха престанали да се вълнуват от странните й способности и да питат за произхода й. Приемаха я без предразсъдъци, с всичките й качества и недостатъци.
Светът, в който я отвлече Айво дьо Брийс, беше в ярко противоречие с онова, което беше преживяла в манастира. Този свят й донесе жестоки разочарования и болки. Не само нарани чувствата й, но й даде да разбере, че хората се биеха помежду си, за да я притежават и използват. За да постигнат своите цели, те безмилостно излагаха живота й на опасност.
И като че всичко това не беше достатъчно, Едайн трябваше да установи, че с нея ставаха странни неща.
Не можеше да говори с Магнус, не и докато беше толкова раздразнен. А толкова й се искаше да му се довери. Непрестанно мислеше за подземната зала, за бездънния си страх и за паниката, която избухна сред тамплиерите при рухването на могъщия каменен свод.
Очевидно те бяха изтълкували катастрофата като доказателство за способностите й. Ако са прави, повтаряше си, треперейки, Едайн, значи аз притежавам сила, която изобщо не желая да притежавам.
Най-трудното обаче бяха чувствата й към Магнус.
Понякога лежеше в мрака до Асгард и си повтаряше, че Магнус е привлекателен, смел мъж, че без него вече нямаше да е между живите. Никога нямаше да забрави и прекрасните часове, които бяха прекарали заедно, сливането на телата им.
Въпреки това не можеше да се отърве от подозрението, че усилията му да я спаси и безумното бягство през тези диви земи, където се водеше война, служат единствено на собствените му цели.
Нали сам беше признал, че иска да я отведе при васалния си господар, за да свидетелства в негова полза за загубата на корабите? Отново и отново си повтаряше, че той е имал достатъчно користни причини да спаси живота й.
Започна да я гризе опасението, че чувствата й към него са я направили сляпа за истината. Че Магнус не е по-добър от другите. Безсърдечен насилник — никога нямаше да забрави жестокия двубой с Асгард дьо ла Герш пред тамплиерската резиденция. После пък поиска да изхвърлят тежко ранения като ненужен товар.
Тя не се съмняваше нито за миг, че Магнус я желаеше. Всяка вечер заставаше пред колата й и я изчакваше да се прибере. Погледите му я пронизваха като горящи стрели. Очевидно представата, че тя ляга до друг мъж, макар и тежко ранен, беше непоносима за него. Веднъж изфуча разярено:
— В името на Христовия кръст, не искам да спиш там! Ела, ще легнем в друга кола!
Всички цигани го чуха, това беше и намерението му. Едайн обаче не реагира, а както обикновено легна до Асгард и уви двамата с наметката си.
Тази вечер тя не можа да заспи. През главата й минаваха картини от ужасните събития през последните дни. Не я напускаше ужасът пред упоритостта на тамплиерите, които търсеха прорицателка, способна да им разкрие бъдещето и божиите тайни.
Магнус беше убеден, че крал Уилям продължава да я търси, затова се стараеше да избягва вражеските армии и колоните от рицари, които бяха заели областта южно от Единбург.
Когато накрая все пак заспа, я измъчиха коварни сънища, в които Магнус я преследваше от една циганска кола в друга и изискваше двамата да спят заедно всяка нощ. Насън тя го отблъсна и намери покой в прегръдката на Асгард дьо ла Герш. Вътрешният й глас обаче остана безмълвен и това не беше само насън.
На минаване през следващото село циганите узнаха, че в Къркудлис, малкия град край реката, ще има коледен панаир, и моментално решиха, че трябва да го посетят, за да спечелят пари за времето, когато Магнус и Едайн вече нямаше да пътуват с тях.
Колите бяха спрели в ливадата на един селянин кари реката и жените се наслаждаваха на лукса да имат вода в непосредствена близост. Лукс, за който Магнус трябваше да плати много скъпо.
Магнус и циганите отидоха в града, за да огледат пазарния площад и да платят такса за място, където можеха да продават тигани и тенджери и при възможност да заменят кон или муле. Освен това искаха да се осведомят дали на циганите ще бъде разрешено да дадат представление с жонглиране и други номера.