Селският свещеник им напомни, че на циганите е забранено да предсказват бъдещето. Но пък кръчмарят извика Магнус настрана и му пошепна, че едно сребърно пени ще умилостиви свещеника и той ще отмени забраната. Тогава циганските жени можели да изпълнят и някои от прочутите си танци, стига да не било на публично място. И даже да поканят свещеника.
Магнус и циганите останаха още известно време в кръчмата и когато се върнаха, бяха доста замаяни. Кучетата и най-малкото дете на Тирос се събудиха и вдигнаха такъв шум, че събудиха всички в колите. Даже Асгард отвори очи и се огледа в мрака. После потърси с поглед Едайн.
Тя разбра потребността му без думи, но първо сложи ръка на челото му. Не се беше излъгала. Кожата беше хладна, очите ясни. Температурата беше спаднала.
Слезе бързо от колата и му донесе нощното гърне, за да се облекчи. Когато след малко отиде в гората да го изпразни, Магнус я чакаше в сянката на дърветата.
— Исусе Христе, сега пък разнасяш и мръсотиите му! — изръмжа вбесено той.
Изтръгна гърнето от ръката й и го метна в тревата. Сложи ръце на раменете й и я притисна с такава сила до гърдите си, че тя изохка.
— Лежа сам в мрака и си мисля за всичко, което направих за теб през изминалите дни — заговори задъхано той. — Спасих те от потъващия кораб и те опазих от гладна смърт. Нападнах цяла крепост с тамплиери, за да не станеш жертва на лудостите им. А сега съм тук и ден след ден гледам как спиш при друг мъж и даже му бършеш задника! Как се осмеляваш да тъпчеш честта ми пред тази банда мръсни цигани!
Едайн стисна ръце в юмруци и успя да го отблъсне. Лицето й изразяваше отвращение. Очевидно беше пил повече, отколкото можеше да носи.
— Значи тъпча честта ти пред циганите! Защо по-добре не ми кажеш къде смяташ да ме отведеш? Досега не си ми казал нито дума. Изобщо не ме попита искам ли да застана пред непознатия лорд Честър и да свидетелствам в твоя полза! Не искам, разбра ли! Уважаеми господин рицарю, моето желание е да се върна при сестрите в „Сен Сюлпис“. Те ще ме приемат с обич и ще ме пазят от жестокия живот отвън.
— Искаш да се върнеш в манастира? — Магнус я гледаше като ударен от гръм. — Как можеш да искаш такова нещо, след като ти и аз… Как можеш да ми говориш така, след като аз…
Той понижи глас и се озърна.
— Нима не помниш, че загуби невинността си? — продължи шепнешком той. — Не помниш ли, че споделяхме часове, изпълнени с нежност и страст? Това нищо ли не означава за теб? Аз от своя страна съм готов да се закълна, че никога не съм преживявал подобно нещо. В името на всемогъщия бог, сигурно щеше да проявиш повече разбиране, ако знаеше какво трябваше да понеса с други… — Той замлъкна смутено.
Едайн погледна в лицето му и разбра, че по време на раздялата им той беше спал с други жени. Веднага обаче й стана ясно, че не бе желал нито една от тях. През цялото време бе мислил само за нея. Това прозрение беше за нея много повече, отколкото той.
— О, любима моя — простена той и отново я притисна до себе си. Целуна я пламенно и я поведа към тъмната гора.
Разпростря наметката й върху малка полянка, покрита с меки, сухи листа. Въпреки студа искаше да почувства голата й кожа и съблече дрехите и.
— Няма да мръзнеш, мила, аз ще те топля с тялото си.
Тя трепереше, но не от студения въздух. Имаше чувството, че сребърните лъчи на звездите от небето се забиваха дълбоко в плътта й, а кожата на наметката в гърба й беше от остри ледени бодли.
Когато отново я разтърсиха силни тръпки, Магнус бързо свали жакета и ризата си и изу ботушите. При това жадно поглъщаше с очи всяка подробност от голото й тяло. Не можеше да се насити на гледката — дори в сиянието на зимните звезди кожата й блестеше златна. Наведе се и я целуна с безкрайна нежност.
— Моята златна Едайн — прошепна той. — Когато съм с теб, се възнасям в небесата. Нито една от другите жени не може да се сравни с теб… Господи, как да ти докажа, че искам само теб!
Устата му остави гореща следа по лицето й и слезе към шията. Ръцете му се плъзнаха под дупето й и тя се надигна жадно насреща му. Устните й потърсиха неговите с тиха въздишка.
И двамата знаеха, че всяко ново сливане е поразяващо преживяване, различно от предишното. Почти недействително в екстаза си. Всяка милувка, всяко докосване бяха изпълнени с отчаяна страст. Едайн имаше чувството, че всяка частица от кожата и е наситена с чувственост и всяко негово докосване запалва пламъци. Когато усети устните му върху гърдите си, желанието й стана неудържимо.