Ръцете на Магнус трепереха от страст, но реши да не бърза.
Въпреки студа, който хапеше голата й кожа, той покри с нежни целувки гърдите, корема и слабините й. Едайн хапеше устни, за да не изкрещи, докато устните и езикът му изследваха най-интимното й място.
Тялото й се опъна като тетива на лък и тя застена, безпомощна пред неговото и пред собственото си могъщо желание. Той й показа как да му достави същото удоволствие и когато тя изпълни желанието му с готовност, очите му засвяткаха като звезди.
— Златна Едайн — изрече дрезгаво той, — любов моя, позволи ми да ти покажа тайните на любовта.
Легна по гръб и я вдигна върху себе си. Едайн простена и за момент остана неподвижна върху него. Златната коса обви раменете й като скъпоценна наметка. После се раздвижи.
Той обхвана гърдите й и ги зацелува. Когато ръката му се плъзна между телата им, тя се разтрепери. Страстта пламна още по-силно, чувственото желание стана почти непоносимо. Пред очите им танцуваха ярки искри и под заслепяващата им светлина двамата стигнаха заедно до върха, за да се оставят на миговете на висшето удовлетворение, в които отново ги обгърнаха златни облаци.
Едайн падна тежко върху широките му гърди. Пръстите й все още бяха сплетени с неговите. Той я увери за пореден път, че нищо, което е преживял досега, не може да се сравни с онова, което правеха заедно, че сливането им е нещо абсолютно необикновено, недействително и не от този свят.
Едайн се усмихваше.
За нея близостта им беше винаги еднаква. Тя забравяше всичко около себе си и усещаше само страстта, която я отделяше от всичко земно.
Магнус зарови пръсти в косата й и въздъхна дълбоко.
— Усещаш ли и ти, любима? Мирише на цветя! Или само сънувам?
Едайн се сгуши в него и поклати глава. В короните на дърветата над тях висяха златни облачета, които бавно се разсейваха. И тя усещаше миризма на цветя. Изненада се, че и той я беше усетил.
В момента нищо не помрачаваше щастието им. Не беше нужно да говорят какво ще стане с тях. Не беше нужно да му казва, че вътрешният й глас се бе върнал, за да я предупреди, че не бива да продължават на юг.
След като Едайн излезе от колата, Асгард не можа да заспи. Температурата му беше спаднала. За първи път от много дни насам можеше да мисли ясно, непритесняван от треската и пулсиращата болка, която мъчеше тялото му след битката пред резиденцията. Помнеше само смътно кошмарното пътуване, друсането на примитивната каруца, постоянните болки и двете жени, които се грижеха за него.
Чернокосата и русата, както ги бе нарекъл.
В ясните си моменти Асгард знаеше, че русата красавица е Едайн. Хладните, меки ръце му даваха опора и той усещаше, че тя го пази от всички, които искаха да му навредят, че докато беше с него, можеше да е сигурен за живота си.
Само на нея трябваше да благодари, че беше оцелял при това мъчително пътуване. Въпреки това думите на ирландския монах не му излизаха от главата. Ирландските легенди за отдавна изчезналия народ Туата де Данаан, оттеглил се да живее край старите гробници и каменни кръгове. Често, когато изгаряше от температура, той виждаше Едайн да ходи по брега на морето, загърната в синя наметка, с развята руса коса. Бялата котка със скъпоценен пръстен в ухото постоянно присъстваше в сънищата му.
Днес, когато отново беше способен да мисли ясно, той знаеше, че се намира в циганска каруца, спряла за нощувка край река в близост до непознат град. Нощта беше много студена. За първи път виждаше ясно огромното звездно небе. От близката гора се чуваха гласове, отначало резки и гневни. После всичко утихна.
Асгард потъна в сън, не особено дълбок, и се събуди при връщането на Едайн. Тя свали наметката си и го покри с едната половина. Той понечи да я помоли за малко вода, но нещо го спря.
Тя легна до него, както правеше всяка вечер.
Притворил очи, той я наблюдаваше изпитателно. Чертите на лицето й бяха променени. Устните бяха подути, великолепната коса разрошена и цялата в шума. След минута усети предателската, тежка и сладка миризма на любовта.
Прониза го внезапна остра болка — все едно мечът, който бе натрошил ребрата му, отново се заби в тялото му.
По дяволите всички жени! Жената, която се беше грижила за него, докато лежеше тежко ранен и безпомощен, не беше ангел с невинни очи, а съвсем нормална жена, притежаваща най-низкия от всички инстинкти.
Шокът и разочарованието бяха твърде силни за изтощеното му тяло. Асгард се разтрепери неудържимо, стана му зле, на челото му изби студена пот.
Едайн беше отишла с някого в близката гора, за да се любят. Затова беше чул гласове, преди да заспи.
По време на трескавия си делириум той се вкопчваше в една мечта, която му помагаше да не загуби ума си. След като бе получил заповед да я отведе при великия майстор на тамплиерите във Франция, трябваше да води дълга борба със съвестта и принципите си, за да реши какво да прави с прекрасния, невинен ангел. Дали да изпълни заповедта и да я отведе в Париж, където тамплиерите рано или късно щяха да я унищожат, или да я скрие на сигурно място, където никой нямаше да я намери. В името на небесния отец, той беше готов дори да престъпи клетвата си и да се ожени за нея!