Очевидно това им беше достатъчно, защото по-едрият от двамата насочи отвора на мяха към устата й и в деколтето й се изля струя червено вино.
— О, небеса! — Едайн притисна напоената с вино материя към гърдите си. На какво още бяха способни двамата войници? Къде беше Магнус? Защо беше отишъл при конете, вместо да я пази?
Ами ако английските войници откриеха Асгард в задната част на колата? Защо не можеше да попита Магнус какво трябва да направи?
Мъжът отново мушна мяха под булото й. За да не го ядоса, тя отпи малка глътка и киселият вкус за момент й отне дъха.
— Хайде, вървете си — изпъшка тя. — Днес не гледам на ръка.
— Какво означава това — днес не гледаш? — Двамата застанаха от двете й страни и опряха гърди в коленете й. — Я не се превземай — изръмжа по-младият. — Знаем, че нарочно си седнала тук, за да измъкваш парите на честните хора. Хайде, пийни още една глътка.
Преди да е успяла да реагира, другият обгърна с ръка раменете й и отметна главата и назад. Приятелят му пъхна маркуча в устата й и изля доста голямо количество в гърлото и. Тя се задави и се разкашля, по-голямата част от виното отново се разля върху роклята й. Евтината напитка миришеше на кисело.
Малкото капки бяха достатъчни да я замаят. Когато войникът я пусна, тя се залови за страничната стена на колата, за да не падне. За първи път в живота си беше пила вино.
Оригна се и двамата избухнаха в смях.
— Така е много по-добре, миличка — каза младият. — Сега ще се позабавляваме. — И се опита да разголи гърдите й.
Тя го блъсна и отпи още малко вино.
— Дайте ми ръката си — помоли примирено. Те не са зли, каза си тя, само глупави и необразовани. Бяха като деца — готови да й причинят болка, ако не участва в играта.
Младият войник й подаде мръсната си, мазолеста ръка. Едайн, която преглъщаше мъчително, се вгледа в ръката му без ни най-малко понятие какво трябваше да означават линиите по нея.
Никога досега не беше опитвала да прочете бъдещето на човека по ръката му, но беше уплашена и вътрешният глас й заговори.
Света майко божия, двамата щяха да умрат съвсем скоро!
Тя видя кървавата битка между Къркудлис Ривър и пътя за Единбург с всички жестоки подробности. Двамата й „клиенти“ лежаха един до друг в дълбок ров — жертви на сблъсъка с шотландската армия.
Естествено не можеше да им каже какво ги очаква. По-добре да изживеят безгрижно малкото дни, които им остават, каза си тя. Войникът отново й подаде маркуча и тя пи, без да се колебае.
Виното я направи дръзка. Забравила предпазливостта, заговори напосоки:
— Виждам чернокоса млада жена, която обикаля пазара с надеждата да ви намери и да ви поглези. — След това му разказа толкова много подробности от живота му, че той й повярва. Момъкът беше втори син на свободен селянин, който пиеше и биеше децата си. Всички обичаха майка си, жалка, страхлива женица, която селянинът мъчеше безнаказано.
— Заложете парите си на конното надбягване, ще спечелите — увери го Едайн. — Късметът е благосклонен към вас, знаците са добри. Ще прекарате чудесно на панаира, но трябва през цялото време да останете с другаря си и да не се отдалечавате от него.
Това не беше лъжа.
— Наистина ли каза черно момиче, а не русо? — поиска да се увери той.
Едайн поклати глава.
— Потърси циганките.
Вътрешният глас й предрече, че той ще даде почти всичките си пари на една от жените на Тирос. И че циганката ще се поддаде на настояванията му и ще му позволи повече, отколкото се беше надявал.
Другият войник също остана доволен, когато узна, че жена му е отново бременна и ще го дари със син, който ще учи за месар. Досега беше продал всичките си деца на разни занаятчии, а двете му големи дъщери работеха в публичен дом. Едайн препоръча и на него да заложи на конното надбягване.
Щастливи, двамата войници тръгнаха да търсят късмета си. Надигна се вятър и след тях се понесе облак прах.
Едва сега Едайн забеляза, че около колата се е събрала малка тълпа. Любопитни посетители на панаира се бяха спрели да послушат, за да разберат какво искаха двамата войници. Очевидно нямаха намерение да се разотидат, без да погадае и на тях.
— Чух какво каза на английските войници — започна един овчар. — Искам да ми дадеш съвет на кой кон да заложа.
Едра чернокоса жена излезе напред, влачейки след себе си младо момиче.
— Моята дъщеря иска да знае кога ще срещне истинския, дето ще я вземе за жена. Нито едно от тукашните момчета не й харесва.
Виното беше зачервило бузите на Едайн. Опита се да ги охлади с ръце, докато трескаво търсеше изход от ситуацията, която сама беше създала. Скоро разбра, че няма да се отърве от хората, които се тълпяха около колата и й подаваха монети.