Колата мина през едно коренище и Едайн подскочи на седалката. Циганите избягаха от пазара в Къркудлис, сякаш ги гонеше самият дявол. Няколко овчари продължиха да тичат след колите и да хвърлят камъни. Ала когато Магнус обърна жребеца си срещу тях, те се разбягаха и спряха преследването. Той се върна в галоп при колите с развяна от вятъра червена коса.
— Из пазара се понесе слух, че циганите откраднали овце — извика той. — Затова трябваше да избягаме.
Едайн махна булото от лицето си.
— Купил ли си тези коне?
Магнус рязко обърна коня си. Малката кобила с готовност следваше заповедите му.
— Да, платих ги. — Той се ухили подигравателно. — Бъди спокойна, по мен никой не хвърля камъни.
Асгард лежеше със затворени очи, макар че отдавна вече не спеше. От доста време слушаше мадмоазел Едайн, която гледаше на ръка. Уменията й го възхищаваха, макар че се страхуваше за нея.
Дарбата й да предсказва бъдещето беше забележителна, но тя беше ужасно неопитна и изобщо не мислеше какво говори. Несръчният начин, по който учудваше и плашеше простите хора с предсказанията си, щеше рано или късно да й донесе неприятности. Предположението му се сбъдна: той чу гневните викове и ударите на камъни по колата, преживя и прибързаното им тръгване.
След малко Едайн свали платнището, което се развяваше от вятъра. В колата нахлу студен въздух.
Въпреки че колата ужасно се друсаше, тя отиде при него в задната част и изпитателно сложи ръка на челото му.
— Добре ли си починахте? — попита тя.
Асгард кимна. Все още не беше достатъчно силен да й отговори, като надвика вятъра и трополенето на колелата. Тя коленичи до него и го зави с овчата кожа.
Беше свалила червеното було и той видя разкошните руси коси, сплетени на плитки и увити около главата. Тъмната боя на лицето подчертаваше светлите очи и те искряха като скъпоценни камъни.
Докато я гледаше, Асгард се питаше дали е възможно тя да не знае нищо за способностите си. Това би било най-лошото. Никога нямаше да забрави думите на калдейския монах, който им беше разказал за древния народ, известен с магическото си изкуство.
Тамплиерът се прекръсти под завивката. Момичето беше извънредно красиво, а църквата учеше, че злото често се вселява в красива и невинна фигура. Особено в жена.
Едайн седна до него и се уви в наметката си. Мила постоянно подканяше конете да бързат. Бурята донесе леден вятър, който превиваше дърветата и вдигаше облаци прах, но не и дъжд.
Асгард затвори очи. Никой не изпитваше страх, може би само момичето, което седеше тихо до него. Той обаче знаеше, че бурята беше демонична сила, която ги тласкаше напред.
На юг. Към Дъмфрийз.
16
— Хенри Плантаженет е най-добрият крал, който Англия някога е имала — извика първият рицар.
Другите малко или повече пияни мъже на масата изразиха съгласието си — с изключение на един от хората на граф Норфолк.
— Според мен най-добрият рицар беше дядо му, бог да успокои душата му — възрази той и вдигна чашата си. — Пия за Хенри Първи!
Магнус седеше в сянката на факлите, нахлупил дълбоко циганската шапка. Когато все още носеше броня и шлем, той сядаше редом с рицарите на масата и пиеше с тях. Макар че днешната компания не беше особено благородна — само рицари, които се биеха за господаря си срещу заплащане. Ако беше седнал сред тях, щеше да заслужи уважението им като рицар от Честърския двор и законен син на граф.
Сега обаче съм едно нищо, каза си горчиво той. Мечът, скрит под наметката му, беше единственото доказателство за съсловната му принадлежност. С тъмно боядисаната кожа и окъсаните дрехи той не беше нищо друго в очите на света, освен скитащ циганин. Първо трябваше да покаже на кръчмаря, че има в джоба си сребърни монети, за да му позволят да влезе в кръчмата.
Едрият рицар даде знак на кръчмаря да донесе по още една чаша.
— Старият крал Хенри I имаше само един син, който му създаваше ядове — заговори тежко той. — Трябва да благодарим на небето, че принц Уилям умря, преди да се обърне срещу собствения си баща и господар. Някога много тъгувахме, че младият принц потъна с „Белия кораб“ и остави стария лъв неутешим, но вижте какво правят днес неверните синове на неговия внук, нашия добър Хенри!
— Не е тайна, че Елеонор Аквитанска се е съюзила със синовете си — добави един възрастен рицар. — Кралят постъпи умно, като заповяда да хвърлят уличницата в затвора. Така поне няма да му вреди повече и да подбужда принцовете към бунт.
Останалите рицари изразиха шумно съгласието си. Чуха се още солени коментари за кралицата. Обичайните грубости, които се разпространяваха по неин адрес още от самото начало. Че се омъжила за младия крал Хенри, макар да била единайсет години по-възрастна от него и разведена. Че има две дъщери от брака си с френския крал. Да не говорим за слабостта й към френските трубадури, най-голямото зло във всяка християнска държава.