Нищо чудно, че кралят се принудил да я затвори — обясняваха рицарите — тя завързвала връзки с всеки минезенгер, който пристигал от Аквитания.
Едно слугинче донесе на Магнус парче сирене и комат хляб. Младото момиче с мръсна кафява рокля остана при него по-дълго отколкото беше необходимо, и му показа с очи, че макар да е само циганин, следователно недостоен за нея, той е достатъчно красив и внушителен, за да й достави удоволствие.
Магнус разчупи хляба и сложи сиренето между двете половини, без да обръща внимание на момичето. То въздъхна и се отдалечи.
Младият рицар се беше поддал на желанието да хапне нещо по-различно от обичайните цигански манджи и влезе в кръчмата, докато Тирос и другите мъже се опитваха да продадат овцете, които бяха откраднали на пазара в Къркудлис. Имаше предостатъчно време — овцете бяха белязани и Тирос трябваше първо да премахне знака на бившия им господар.
Добродетелта се възнаграждава сама, каза си Магнус, докато отхапваше по малко от хляба. Това беше един от предпочитаните цитати на баща му, макар да не можеше да обясни защо. Графът никога не се захващаше с дела, които не обещаваха печалба, все едно колко добродетелни бяха.
Рицарите на масата продължаваха да обсъждат шумно недостатъците на кралицата. Магнус се премести малко по-напред и протегна дългите си крака. Двама монаси в черни раса, седнали в другия край на помещението, се приближиха до огъня. Пияните рицари бяха опасен народ и монасите не искаха да бъдат въвлечени в спор, при който трябваше да отговорят дали кралицата е уличница или не.
Магнус изпи чашата си на един дъх. Кралицата, която беше в много добри отношения с родителите му, беше вече възрастна дама, майка на големи синове и дъщери. За последен път я бе видял, когато беше още момче и тя посети Морли заедно с краля. Елеонор го потупа по бузата, огледа го изпитателно и заяви, че щял да разбие много женски сърца още преди да е започнал да се бръсне. Магнус запомни завинаги прекрасните й живи очи.
За подрастващия кралицата на Англия беше най-красивата жена на света. И най-възхитителната. Докато обслужваше краля и кралицата на тържествената трапеза, той ги гледаше с обожание. Елеонор изглеждаше прекрасно с дългата си тъмна коса, която падаше свободно по раменете и ръцете, чак до момичешки тънката талия. Носеше рокля от сребърна материя и скъпоценни накити. Не беше редно няколко пияни рицари в забравената от бога Шотландия да я наричат мръсница и уличница, след като повечето изобщо не я бяха виждали. Кралят доста отдавна я държеше затворена.
Той махна на слугинчето, което дотича веднага и взе чашата му. Когато му донесе прясна бира, очите й блестяха.
— О, сър — пошепна тя и се наведе към него, — вие не сте циганин, нали?
Едва тогава Магнус забеляза, че наметката му се е разтворила и тя е видяла меча. Скри го бързо и пъхна в ръката й медна монета.
— Не издавай тайната ми — помоли той и стана.
Тя го последва с готовност до вратата, но той се измъкна бързо и я остави. Циганските коли бяха разпрегнати в една нива край пътя.
Денят беше студен, с ниско надвиснали облаци. В сивата светлина отделните огнища, пасящите коне, недохранените кучета, мършавите овце и разпръснатите коли не изглеждаха особено гостоприемни.
Магнус опря лакти върху каменния зид, който ограждаше ливадата, и проследи как Мила и още една циганка приготвяха обяда. Припомни си прясната бира и топлия хляб, които беше погълнал, и премлясна доволно.
За съжаление това беше единственото радостно усещане.
Бяха само на няколко мили от Дъмфрийз и след обяда смятаха да отидат на пристанището. Магнус имаше намерение да остави ранения тамплиер в най-близкия манастир и да му върне част от парите. С остатъка щеше да плати пътуването с кораб за себе си и Едайн.
Едайн, повтори загрижено той. Тя беше причината за всичките му тревоги.
Откакто напуснаха Единбург, не беше имал нито една спокойна нощ. Мяташе се и стенеше, изпълнен с желание да я люби. Ако продължаваха така, щеше да полудее. Споменът за прегръдките им, за страстта, която бяха споделили, не му даваше мира. Имаше чувството, че тя го е привързала към себе си с невидима мрежа. Представата, че скоро няма да може да я наблюдава, докато върши всекидневните си работи в циганския лагер, или че нощем няма да я усеща наблизо, го изпълваше с бездънно отчаяние.