Най-сетне Магнус успя да потегли. Овцете бяха вързани зад колите, но само след няколко крачки отказаха да вървят и заблеяха жално. Някои паднаха на земята и не станаха. Кучетата на циганите ги обкръжиха, жадни да си хапнат прясно месо. Колите спряха.
Магнус изруга ядно и се върна при циганите. Проклетите овце! Дъмфрийз беше съвсем близо и безкрайно далеч. Можеха да влязат в града преди падането на мрака, но само ако тръгнат веднага и не спират повече. Видя, че Едайн седеше до Мила с открито лице. Защо беше хвърлила булото? Тирос се опитваше да върже краката на една овца, за да я прибере в колата. Надигна се силен вятър и Магнус огледа загрижено сивото небе. Май щеше да завали сняг.
Внезапно се появи колона рицари и препусна точно по пътя, блокиран от циганските коли. Вероятно идваха от Дъмфрийз. Предните рицари в блестящи брони препускаха в бърз галоп, следвани от знаменосец със зелено-бял флаг. Един от рицарите даде сигнал с рог да се освободи пътят.
След рицарите вървяха стотина войници в блестящи плетени ризници и къси зелено-бели наметки. На хоризонта се появиха отреди копиеносци, следвани от безкрайно дълга редица обозни коли.
— Махнете колите! Махнете колите от пътя! — извика стреснато Магнус.
Широкополата шапка падна от главата му, когато насочи кафявия жребец към пътя, където циганите трескаво помагаха на Тирос да събере овцете.
За съжаление закъсня. Вече нищо не можеше да се направи. Рицарите препускаха с бойните си коне право към групата цигани. При опита си да забави ход един рицар едва не бе хвърлен от седлото.
Едрият рицар, който яздеше до него, успя да спре коня си, но разгневеното животно се вдигна на задните си крака. Опитният ездач се приведе ниско над шията на коня. Докато жребецът подскачаше неспокойно наляво и надясно, той не изпусна юздите от ръцете си. Другите рицари нямаха неговия късмет. Някои отклониха конете си към крайпътните ливади.
Водачът им, внушителен мъж към края на четиридесетте с изсечено като от камък лице, се наведе от седлото и огледа презрително бъркотията от цигански коли, блеещи овце, лаещи кучета и пискащи жени, която беше спряла колоната му.
Когато забеляза Магнус, който беше грабнал една овца и връзваше краката й в края на пътя, рицарят се смая. Червената коса на младия „циганин“ се развяваше от вятъра, тъмната кожа на ръцете и лицето очевидно го объркаха. Но не, не се беше излъгал.
— Магнус — извика той с предрезгавял от вълнение глас. — Света дево, ти не си циганин! Ти си синът ми Магнус!
17
Докато крал Хенри дойде в Честър, стана февруари.
От Коледа Едайн беше затворена в кулата — в помещението, отредено за знатни затворници. Крепостта с кулата беше пред портите на града. От прозорците тя и пазачката й лейди Друзила видяха как пристигна армията на краля.
— Най-после чакането ни ще свърши — установи доволно лейди Друзила. — Радвайте се, детето ми. Кралят е тук и най-сетне ще разберем защо ни остави да чакаме толкова дълго.
Едайн се подаде навън, за да види рицарите на граф Лейчестър. Навсякъде се развяваха знамена, звучаха рогове. Погледът й потърси флага на рода Плантаженет.
— Кралят не е тук — рече разочаровано тя. — Иначе щяхме да видим знамето с леопарда на Анжу, нали?
— Сигурна съм, че кралят ще дойде — утеши я възрастната дама. — Знам го, защото съпругът ми, сър Максим, е присъствал, когато преди една седмица управителят на замъка сър Хенри е получил кралското писмо.
Лейди Друзила сгъна грижливо чаршафите, които бяха кърпили. Януари беше необичайно студен и дъждовен и двете жени бяха използвали времето, за да преправят дрехи за Едайн. След като приготвиха няколко тоалета, които да отговорят на високите изисквания на краля, те се заеха с други, ежедневни задачи, част от които беше и кърпенето на чаршафи и покривки.
— Не бива да се притеснявате, мила моя — посъветва я жената на надзирателя. — Щом пристигне кралят, ще ви дадат повече свобода и няма да стоите по цял ден затворена в кулата. Осмелявам се да твърдя, че ще ви позволят да се присъедините към дамите от двора, които ходят на лов и на танци. Така ще имате възможност да покажете хубавите дрехи, които ви ушихме. Животът отново ще започне да ви доставя радост, повярвайте ми.
Едайн се отдалечи от прозореца, хвана краищата на един чаршаф и помогна на лейди Друзила при сгъването.
Жената на надзирателя и другите служители в крепостта изказваха най-различни предположения защо младата жена е била затворена в кулата и защо очаква крал Хенри. Едайн чуваше приказките им, докато метяха стълбите и почистваха стаята й. Всички бяха на мнение, че кралят желае да се позабавлява с нея. Все пак беше млада и красива, а Хенри беше известен с любовта си към хубавите жени. Една от любимите му метреси, красивата Розамунд, беше починала наскоро, но той продължаваше да се заобикаля с хубави жени. Носеше се слух, че в двора имало няколко жени, чието единствено задължение било да обикалят лондонските улици в търсене на млади момичета, които да забавляват краля.