— Радвам се, че кралят ще дойде скоро — рече Едайн, след като сгънаха чаршафите. — Ще бъде прекрасно, когато чакането свърши и няма да е нужно да запълвам дните си с шиене и кърпене.
Лейди Друзила се намръщи неодобрително.
— Всеки от нас има съдба, определена му от господа в безкрайната му доброта. Не го забравяйте, момиче! — Ала само след миг лицето й се разведри и тя потупа Едайн по рамото. — Помнете, че това е кралят, най-важният човек в нашата страна, а може би и в света. Не е някой обикновен беден скитник, който ще ви завлече в първата купчина сено и после ще ви захвърли. Говори се…
Тя се огледа бързо на всички страни, макар че бяха сами в стаята.
— Разправят, че крал Хенри бил много щедър към момичетата, които харесвал — зашепна съзаклятнически тя. — Грижел се много добре за тях. Също като баща му, първия крал Хенри, бог да успокои душата му. Като си спомня какъв жизнен човек беше! Крал Хенри Горещия, както го наричаха, се хвалеше, че е създал повече незаконни деца от всеки друг мъж в Англия. Беше много великодушен към тях и към майките им.
Едайн направи опит да се усмихне. Вече познаваше добре жената на надзирателя, която изпълняваше ролята на нейна компаньонка — или пазачка, — и се беше привързала към нея. Друзила беше съвсем обикновена жена и често й напомняше монахините от „Сен Сюлпис“. Тя беше добра с нея още след пристигането й в Честър, когато още не се знаеше каква ще е съдбата й.
Всъщност чакането не продължи дълго, защото управителят на замъка сър Хенри почти веднага донесе заповедите на крал Хенри за хората на граф Морли. В едикта пишеше: щом някоя си Едайн, послушница от норманския манастир „Сен Сюлпис“, пристигне в Честър, да се счита за пленница на краля; всички да се отнасят добре към нея и да я подслонят в затворническата кула на Бийстън Касъл.
Този ден Едайн видя за последен път свитата на граф Морли, която я бе придружила от Дъмфрийз до Честър. Циганското момиче Мила, ранения тамплиер Асгард дьо ла Герш, Тирос и другите цигани, жените, кучетата, даже блеещите овце сякаш потънаха в земята, когато от кораба я отведоха зад стените на Честър. Найджъл Фицджулиън и рицарите му останаха в Шотландия. С графа остана и синът му Магнус.
Едайн можа да го види съвсем за малко, преди да потегли на път. Облечен в тежка плетена ризница, той беше възседнал едрия жребец, купен на пазара. Беше измил боята от лицето си, червената коса беше късо подстригана и почти не се подаваше от шлема. В дългата редица ездачи с брони той изглеждаше като съвършен рицар.
Небрежно облеченият, дяволски красив негодник с крива усмивка, който се пазареше за коне по шотландските пазари и жените го зяпаха с обожание, беше изчезнал. Сега той бе отново рицарят, който я спаси от потъващия кораб, безстрашно открадна храната на овчаря, обиколи половин Шотландия, за да я намери, открадна кон и съвсем сам нападна резиденцията на тамплиерите в Единбург, за да я освободи, а след това я отведе чак до Дъмфрийз, преоблечена като циганка. Този прекрасен рицар я бе прегръщал и любил с такава страст, че слънцето, луната и звездите спряха своя път и светът престана да се движи, докато двамата плуваха в златни облаци.
Все още й беше трудно да се примири, че всичко свърши в мига, когато граф Морли случайно откри сина си сред циганите.
Никога нямаше да забрави какво се случи след това. Коленичил на пътя, където се мъчеше да укроти опърничавата овца, Магнус се взираше като ударен от гръм във внушителния рицар с шлем и броня.
Двата лица изглеждаха толкова еднакви в изражението на неверие и ужас, че повечето рицари избухнаха в смях.
След първите минути мълчание бащата и синът се разкрещяха като луди.
— Какво ви стана, мила? — извика жената на надзирателя. — Не бива така! Не ви ли е срам да проливате сълзи само защото скоро ще се запознаете с крал Хенри! Всяко друго момиче би било възхитено. — Тя захвърли коша с бельо и прегърна Едайн. — Какво ви е, момичето ми? Какво ви измъчва? Да не би да се притеснявате, че сте била послушница и ви е нужно позволение, за да носите тези красиви дрехи? — Потупа я окуражително по рамото и заяви: — Не се страхувайте, миличка, никой няма да си помисли лошо за вас. Трябва да знаете, че самият архиепископ се е заел със случая.