Този ден беше различен. Гасконците бяха по местата си и се усмихнаха зарадвано, като я видяха, но лейди Друзила бързо ги постави на място. Остана да чака, докато зарезиха вратата, и строго им напомни, че ако досаждат на пленницата, ги очакват строги наказания. Особено когато става дума за новата фаворитка на краля.
Едайн изчака укорният глас да заглъхне и отиде до прозореца. Там прекарваше почти цялото си време, макар че през процепите в рамката проникваше студен въздух. След пристигането на кралската войска имаше интересни неща за гледане, не само дъжд и топящи се купчини сняг.
Добре позната фигура в бяла наметка с червен кръст на гърба се появи в зрителното й поле. Тя му махна, но той не я забеляза.
Вече ходи много по-сигурно, установи зарадвано Едайн. Не знаеше къде е подслонен, но очевидно се грижеха добре за него. Ако се подадеше още малко навън, щеше да види лицето му. Днес беше много блед. Използваше патерица, за да облекчи ранената си страна.
Много й се искаше да поговори с Асгард. По време на пътуването се беше грижила за него и го смяташе почти за приятел. Въпреки напомнянията на Магнус, че тамплиерът я е завел не при крал Уилям, а в резиденцията на ордена в Единбург, където станаха толкова страшни неща.
Тя го проследи с поглед, докато прекоси двора на крепостта и влезе в старата кула.
Асгард, Мила и циганите й липсваха болезнено. Но най-силно й липсваше Магнус.
Обезсърчена, Едайн напусна мястото си до прозореца, придърпа си стол до огъня и седна. Протегна крака към топлите пламъци и зачака крал Хенри да благоволи да я посети.
Асгард бе забелязал с ъгълчето на окото си бялата ръка зад прозореца, но не посмя да отговори на поздрава.
Беше свикнал да държи главата си сведена, когато минаваше покрай затворническата кула, но тайно я наблюдаваше.
Всеки ден прибягваше до всевъзможни трикове, за да я зърне поне за миг. Да види приказно красивата жена, която всяка нощ спохождаше сънищата му.
Днес бе успял да види и нежното й лице, преди да се отдалечи от прозореца. Решетките и без това привличаха много чужди погледи. Ратаите от оборите, готвачите, надзирателите, рицарите — никой не минаваше край кулата, без да вдигне глава към прозореца, където замайващо красивото момиче очакваше краля. Чакането й скоро щеше да свърши. Армията на Хенри беше вече пред Рексхям.
Кралят на Англия се включи със закъснение във войната на шотландската граница. Миналата година беше много тежка за него. Новият бунт на синовете му Хенри и Джефри във Франция съвпадна с въстание в самата Англия. Уилям Шотландски се възползва от затрудненията му и потегли на юг, за да си възвърне отнетите гранични земи.
Грижите на крал Хенри се удесеториха, когато убийството на стария му приятел Томас Бекет, Кентърбърийския архиепископ, предизвика скандал в целия християнски свят и му навлече тежките укори на църквата. Папата поиска от краля да се покае публично, като извърши поклонническо пътуване бос, облечен в конопено расо, посипал главата си с пепел. Всички смятаха, че лично Хенри е отговорен за смъртта на архиепископа. Да не забравяме кралицата, известната Елеонор Аквитанска, която от години беше затворена в непристъпна крепост — тя мразеше съпруга си и жадуваше за отмъщение.
Щом успя да потуши бунта на синовете си във Франция, Хенри събра армия, прехвърли се в Англия и успешно щурмува крепостите на своите барони. Сега беше на път на север, за да се сражава с Уилям Шотландски.
Всъщност момичето не играеше особена роля в плановете на Хенри Плантаженет — поне така се надяваше Асгард. Ала беше прекарал достатъчно време в английския двор и знаеше, че кралят е жаден за знания. Освен това Хенри беше безскрупулен и при възможност най-спокойно щеше да използва способностите на Едайн в своя изгода.
Бог му беше свидетел, че тамплиерите не бяха злоупотребили с нея. Те искаха само да узнаят тайните й и да се научат да разбират още едно от божиите чудеса.
За нещастие преди известно време бяха възникнали трудности — един прорицател, възрастен човек, беше открит на далечен остров в Шотландия. Кралските наемници успяха да го отвлекат, но след няколко месеца затворничество старецът почина, без да е издал нищо при разпитите.
Асгард нямаше да допусне и с мадмоазел Едайн да се случи нещо подобно.
Тя беше негова.
Принадлежеше му от момента, когато я откупи от онзи вонящ дивак в каменната крепост и я отведе в резиденцията в Единбург. От този момент нататък се бяха отприщили могъщи сили и всички събрани в подземната зала тамплиери ги бяха изпитали на гърба си.
Асгард прекоси вътрешния двор и излезе във външния. Трепереше с цялото си тяло, макар че зимното слънце топлеше приятно. С това момиче, повтаряше си той, орденът на бедните рицари на Свещения храм може да сътвори чудо. Не беше преувеличено да се твърди, че братята бяха на път да открият чудото на вселената. Значението на всичко божествено. Значението на живота.