Жените се познаваха добре.
— О, липсвахте ни, лейди Друзила! — посрещна ги дама в черно траурно облекло с бяло боне. — Прекарахте цялата зима затворена в източната кула, за да кърпите дрехи, горкичката! Сигурно ужасно ви е омръзнало. — Острите й очи измериха изпитателно Едайн, която седна тихо до спътницата си и пое купичка овесена каша. — Това сигурно е една от роклите, които сте преправили?
Лейди Друзила демонстративно помилва ръката на подопечната си.
— Очаквах да проявите малко повече уважение към работата ми, скъпа. Знаете, че съм научена да шия по всички правила на изкуството. Младата дама е под защитата на нашия благословен от бога крал Хенри. Мило момиче, израснало в манастир. Привързах се към нея, сякаш ми е собствена дъщеря.
— След днешния ден малката ще има друга работа и вече няма да шие — обади се зъл глас отзад.
Първата жена отново взе думата.
— И аз щях да се привържа към нея като към собствена дъщеря, ако джобовете ми бяха пълни с кралско сребро.
Предупредителни викове ги накараха да млъкнат.
— Тишина, дами! — Тези думи бяха произнесени от едра, грубовата жена в другия край на масата. — Не забравяйте, че дължите благодарност на нашия господар, краля, за великодушието му.
— Къде е овесеният сладкиш? — изсъска гневно друга жена. — Овесена каша и риба… Обещаха ни и овесен сладкиш!
Без да свалят очи от Едайн, вдовиците се помолиха за здравето на краля, както изискваше дългът им. След това заговориха за друго. Когато се нахраниха, им поднесоха вино.
Тогава влезе кралят, следван от свитата си.
Крал Хенри и благородниците му идваха направо от военния съвет. Повечето командващи и гвардията им от рицари бяха свалили само оръжията и ризниците си, но все още бяха в дебелите, пропити от пот военни жакети.
Кралят очевидно беше гладен, защото мина покрай министрите и генералите си, прекоси цялата празнично украсена зала и отиде до приготвената за него маса. Ботушите му бяха кални, червеният копринен жакет полуотворен, така че се виждаше мръсната долна риза.
Повечето от поданиците му вече познаваха равнодушието на Хенри Плантаженет към изисканото облекло и добре поддържаната външност. Баща му, граф Анжу, беше изключително красив мъж, ала синът му — нисък, набит мъж със среден ръст, рядка светлокестенява коса и винаги небръснат — почти не се различаваше от обикновените войници в армията си.
Въпреки това беше крал — никой не се съмняваше в това.
Когато мина покрай масата на вдовиците, Едайн се приведе напред, за да го види по-добре. Леко изпъкналите сиво-сини очи на Хенри съзираха познати лица в навалицата и той изричаше приветствени думи. Въпреки небрежната си външност кралят беше изпълнен с жизненост и енергия. Ненапразно го наричаха един от най-великите крале на западния свят. Беше внимателен, лоялен приятел и остроумен събеседник. Учени, мислители и поети се тълпяха в двора му. Малко хора обаче познаваха другата му страна — подлостта и фалша, които отблъснаха синовете му, нечовешката жестокост и гневните изблици, по време на които се търкаляше по пода и ревеше като диво животно.
Едайн видя как Хенри обърна глава към масата на вдовиците. Прониза я кратък, едва забележим поглед.
Не е възможно кралят да открие в навалицата жена, която не е виждал никога преди, каза си тя, за да се успокои. Въпреки това усети как кожата й запари, сякаш ръката му я бе докоснала. Веднага се отдръпна и се скри зад лейди Друзила.
Когато си възвърна спокойствието и се осмели да вдигна глава, видя, че благородниците се бяха събрали около масата на краля, флаговете с анжуйските леопарди, гербът на краля, висяха на стената редом с глигана на Херфорд. Не липсваха и зелено-белите знамена на дома Морли.
Група английски благородници, някои придружени от дамите си, стояха в непосредствена близост до Хенри. Херфорд говореше с Джилбърт Фолиот, епископа на Лондон, един от най-влиятелните съветници на краля. Зад него стоеше Робърт Бюмон, граф Лестър, другият доверен човек на Хенри.
От другата страна най-внушителната фигура беше едрият граф Морли, задълбочен в разговор с епископа на Йорк. Със зеления жакет и яркочервената си коса графът беше наистина забележителен мъж. Това накара Едайн отново да проточи шия и да потърси с поглед между знатните гости. Не се наложи да търси дълго. Непосредствено зад граф Морли стоеше едра червенокоса фигура. Младата жена изохка тихо и се хвана за ръба на масата.