— Знаете ли, Дьо ла Герш, някога в Линдфарн живееше отшелник, който предсказваше ходовете на шахматната игра. Много интересно, нали? Наредих да ми го доведат и му казах, че се интересувам от тайнствените връзки между природните закони, сътворени от господа, и желая да ги изследвам. Много вечери играхме шах. Естествено не казах на духовните си наставници, защото се боях от гнева им, ако узнаеха, че техният богопомазан владетел си губи времето с някакъв жалък отшелник. Човекът игра с мен няколко месеца, но духът му залиня и не беше в състояние да ми се противопоставя. Наложи се да го отпратя.
Той взе кралицата от слонова кост, погледа я известно време и й я подаде.
— Наистина ли знаеше кой ще е следващият ви ход? — осведоми се тамплиерът.
— О, да — отговори кралят, без да го погледне. — Разбирате ли, тази способност на отшелника беше доста забавна, но беше единствената. Пажът ми, младият Дьо ла Клер, веднага заяви, че бил измамник. Твърдеше, че го видял да сменя фигурите.
Асгард смръщи чело.
— Какво беше вашето мнение, сир?
— Вече ви казах. — Кралят вдигна чашата си и тамплиерът побърза да я напълни. — Аристотел, гърците и египтяните, но най-вече привържениците на Заратустра са изследвали всички възможни природни явления, обаче келтите тук, в Англия, никога не са чували за тях. Според нас те са били изключително изостанал народ, който не е имал никаква представа от алхимията, астрологията или така наречената магия. Келтите приписвали способностите, които притежавали, на някакъв приказен народ от древни времена, наричан от тях „малките хора“, и на „сидхе“ — съществата, които живеят в каменните кръгове и в старите гробници и се смятат за наследници на ирландските магьосници. За съжаление няма нито един жив човек, който да потвърди мнението им. Това е много обезкуражаващо. Аз прочетох Хермес Трисмегист, надявайки се да открия доказателства за херменевтичната традиция, поне в най-простата й форма. Но не намерих нищо при тези диви племена.
Крал Хенри опря лакти на масата и огледа Едайн с високо вдигнати вежди.
— Според Дьо ла Герш вие не сте обикновена прорицателка, скъпа.
Едайн премести поглед от краля към тамплиера и обратно. Значи Асгард му беше казал и това?
В стаята се възцари тишина. Отвън се чу трополене на кола по калдъръма. Едайн сведе поглед към шахматната дъска.
— Простете, сир — изрече с ясен глас тя, — но аз не знам как се играе шах.
Кралят сякаш не я чу. Погледът му остана устремен към черно-бялата дъска.
— Направих ход с топа — каза най-после той и посочи черната фигура. — Правилата на играта предписват да преместите своя фигура на друго поле.
Едайн все още държеше в ръка царицата от слонова кост. Когато кралят замълча, тя усети някъде в главата си странно вибриране, тихо като бръмчене на пчела.
Погледна объркано фигурата. Кралят се приведе към нея с бдително изражение.
Едайн колебливо постави царицата в задното поле с фигури, близо до краля.
Внезапно изпита безкрайна умора. Умът й се парализира от изтощение. Разумът й отказваше да се концентрира върху играта на шах, отклоняваше се, изпълваше се с картини от празничната зала, с образите на вдовиците, със спомена за одеждите, които бяха ушили с лейди Друзила, за да има Едайн елегантни дрехи за краля.
Тя знаеше, че е безсмислено да се извинява с умора, да обяснява, че в този късен час не може да играе шах. Под внимателния поглед на краля взе белия топ и го премести едно поле напред. Той не каза нищо. Ръката му остана за малко над дъската, после взе другия топ и направи ход с него. Тъй като не й хрумна нищо друго, Едайн направи същото. Кралят взе пешка и удари фигурата й.
Едайн се взря стъписано в дъската. Ушите й забучаха. При най-добро желание не можеше да си представи какво очакваше кралят от играта с момиче, което никога в живота си не беше виждало шах. Не разбираше ли, че тя местеше фигурите произволно?
Хенри се обърна отново към Асгард, който се бе привел над рамото му. Едайн затвори за миг очи и с мъка потисна прозявката си.
— Има и други начини за начало на партията — обясни кралят и вкара в игра коня.
Свещите догоряха и угаснаха. Асгард не направи опит да ги замени. Кралят стана, разбърка огъня с машата и добави дърва. Пламъците лумнаха по-силно. След като седна и огледа дъската, Хенри се намръщи учудено.
— Какво сте направили? — попита той.
Едайн не го чу. Когато той премести пешка, ръката й се раздвижи сама, направи ход и го удари.
Тя въздъхна и опря глава върху ръката си. Челото й тежеше непоносимо. Фигурите на шахматната дъска пред нея се движеха сами.