И аз съм самотна, каза си тъжно тя. Трябваше да поговори с някого, преди да се върне в манастира, където завинаги щеше да бъде отделена от света. Животът й щеше отново да претърпи промяна. Кралят я изпращаше на заточение, защото беше използвала способностите си, за да му каже, че синът му е мъртъв. Все пак Хенри беше милостив. Дори в най-голямата си болка не я нарече „вещица“ и й разреши да продължи да живее.
— Знаете ли, мисля, че в сеното има мишки — промълви тихо тя.
Асгард опря глава на ръката си.
— Ще отида при селянина и ще го помоля да ми даде котката си — отвърна с усмивка той. — Всички селяни имат котки.
— Не… не, благодаря. — Трябваше да знае, че той ще й предложи помощта си. — Не е толкова страшно.
Отпусна се отново по гръб, разбрала, че разговорът с Асгард не можеше да облекчи мъката й. Трябваше й Магнус. Къде беше той, защо я изостави?
Той е сгоден, напомни си горчиво тя. Представи си с всички подробности как любимият й прекарва часове с момичето, как двамата разговарят и танцуват. Беше й казал, че е участвал в много турнири и пише поезия. Сигурно вече беше написал няколко стихотворения за прекрасната си годеница и й ги четеше в градината. Сигурно се готвеше да участва в турнир, за да й покаже уменията си.
Но годежът няма да го задържи далече от войната по границата, каза си тя и се учуди на злобата си. Когато шотландските войски проникнат още по-навътре в Англия, той ще напусне Честър с армията на баща си и ще потегли на изток.
Далече от нея.
Забеляза, че Асгард все още очакваше да му каже защо го бе повикала, но не беше способна да говори. Обърна се на другата страна и скри лице в ръцете си, защото не искаше никой да чуе плача й.
Северно от Уигън пътищата бяха пусти и пренощуваха спокойно в голям крайпътен хан с отделни помещения за благородниците и за простолюдието. Асгард плати за добро обслужване: дадоха им пейки и одеяла точно до огъня.
В хана имаше специална стая за жени с две големи легла. Едайн я сподели с жената на местния мелничар и две дами, роднини на тукашния барон, който бяха на път към Лондон. Колкото повече наближаваха манастира, толкова повече ставаха хората, които бяха чували за нея. Когато Айво дьо Брийс я отведе от „Сен Сюлпис“, монахините протестираха шумно и новината скоро се разпространи из цялата област.
Жената на мелничаря, която отиваше с мъжа си в Честър с товари брашно за армията, разказа на Едайн, че момичето от манастира се намирало в кралския двор в Бийстън Касъл и кралят го удостоил със специалното си внимание.
Двете възрастни дами я разпитаха подробно за смъртта на младия принц и как крал Хенри е приел съкрушителната вест.
— Откакто кралят затвори кралицата, животът се промени — заключи едната. — Елеонор Аквитанска успяваше да го обуздава и сега целият двор усеща липсата й. Ако Хенри беше позволил на момчето да управлява с него, както обеща, днес младият Хенри щеше да си живее мирно и щастливо в Англия, вместо да се прехвърли в Нормандия и да започне война срещу собствения си баща.
Другата дама чакаше нетърпеливо сестра й да млъкна за малко.
— Вярно ли е — изграчи развълнувано тя, — че младият крал бил отровен? В нашия край не се говори за нищо друго.
Едайн поклати глава. Все още не можеше да говори за младия Хенри. Споменът за нощта, когато бе видяла смъртта му, беше прекалено мъчителен.
Като видяха лицето й, лелите на барона се спогледаха многозначително.
— Къде отивате сега? — попита едната. — Сигурно следвате богопомазания крал Хенри? Казват, че омразата, която хранят към него французите, не му позволява да присъства на погребението на сина си. Затова решил да се хвърли в битка с шотландците.
За момент Едайн затвори очи. Очевидно всички в Англия я смятаха за метреса на краля.
— Връщам се в манастира „Сен Сюлпис“, където отраснах. Вероятно отново ще обучавам малките послушнички — отговори с пресекващ глас тя.
Жените огледаха кадифената рокля и кожената наметка и кимнаха недоверчиво. Ала когато Едайн излезе от общата стая, едната заяви:
— Момичето е извънредно красиво, но Хенри явно е останал недоволен. Много бих дала да науча защо я връща в манастира.
21
В малкото, почти пусто общо помещение младият прислужник току-що беше сервирал на двамата кралски гвардейци пушена херинга, хляб, сирене и бира. Малкият рус паж и Асгард не се виждаха никъде.
Едайн помисли малко дали да се присъедини към Жискар и Дени, за да вечеря с тях, но като видя, че разговаряха оживено, отиде до вратата и излезе в нощта.
Зад сградата беше ямата с кухненски отпадъци, където мъжете се облекчаваха. Зад нея се виждаше дървен навес с клозети — в провинцията те бяха най-обикновени дупки, над които човек трябваше да се разкрачи.