— Аз те обичам, но ти си недостоен за мен, Магнус Фицджулиън. — Вирна брадичка и продължи: — Спаси живота ми, дори два пъти, и аз ти благодаря. Все още си мислиш, че стоиш много по-високо от бедното сираче, което цяла Англия вече нарича вещица. Но още от самото начало недостойният беше ти, не аз!
— Едайн, скъпа моя — простена задавено той.
Голото тяло сияеше под светлината на свещта. Едайн разпусна косата си и златните къдрици скриха голотата й от жадния му поглед.
Той посегна към нея, но тя се отдръпна.
— Исусе, защо не ми вярваш! Ти си единствената ми истинска любов и никога не бих ти причинил болка. — Когато тя го погледна недоверчиво, думите избликнаха като поток от устата му: — Велики боже, няма ли поне да ме изслушаш! В нашето съсловие браковете не се сключват на небето, а между главите на влиятелните семейства. Кралят подписва всеки брачен договор. За да те запазя, трябва да се изправя не само срещу баща си, но и срещу законния ни владетел Хенри!
С отчаян жест той зарови пръсти в късо подстриганата си грива и като видя стъписаното му лице, Едайн беше готова да се засмее.
Тя се настани върху него и започна да откопчава железния му нагръдник. Той й бе казал, че е единствената му любов, че сърцето и душата му й принадлежат, но нито веднъж не каза, че я обича. От друга страна обаче, беше яздил два дни, за да я намери, да я люби за последен път. Не знаеше в какво да вярва.
Магнус изрече някакво проклятие, скочи, смъкна бронята си и небрежно я хвърли на пода. Последваха я жакетът и панталоните. Седна отново и сложи Едайн върху себе си. Ръцете му обхванаха дупето й.
— Какво искаш от мен, Едайн? — попита дрезгаво той. Краката му разделиха бедрата й и коравият му член докосна нежната й плът. — По дяволите, заради теб прекосих планини и морета, крадях храна, спасих живота ти, излязох съвсем сам срещу проклетите тамплиери и спечелих. Още доказателства ли искаш? Знаеш ли, има дни, в които съм убеден, че не мога да живея без теб, че трябва постоянно да те виждам и чувам, да усещам близостта ти. Кълна ти се, че съм готов да те ощастливявам с тялото си във вечността, ако това изобщо е възможно за смъртен.
В погледа и гласа му имаше толкова много отчаяние и страст, че Едайн не намери какво да отговори. Все още над него, тя се наведе да целуне раменете и гърдите му. Голото му тяло я запленяваше: грациозно и нежно и в същото време силно и мускулесто, безкрайно мъжествено.
— Искам да ме любиш — пошепна в ухото му тя.
Устните й завладяха устата му. Целувката беше различна, много по-възбуждаща, отколкото при първата им прегръдка. Тя знаеше, че той се чувства по същия начин. Тръпката, която премина по устните й, завладя цялото му тяло. Той простена и силно я притисна към себе си, за да усети топлата гола кожа.
След малко устните му се отделиха от нейните, за да оставят пареща следа по горната част на тялото й. Пръстите му се плъзнаха по гърдите й, но скоро бяха заместени от устните.
Нежните милувки и усещането на зъбите му запалиха пламък в утробата й. Тя се вкопчи в гъстата червена коса и от гърлото и се изтръгнаха тихи звуци на възбуда. Надигна се с готовност, за да го посрещне, когато пръстите му предпазливо проникнаха във влажната й утроба.
— Искаш ли ме, Едайн? — Погледът му беше замъглен, тялото му трепереше от желание. Устните им се намериха в страстна целувка. Той се отдели отново от нея и пошепна: — Любима, приеми ме в себе си, люби ме.
Ръцете му се сключиха около гърдите й, палците се плъзнаха по зърната, после се спуснаха към бедрата й и тялото й запламтя като в треска.
Свещта трепкаше и съскаше. Сенките по стените се удължиха. Този път нямаше облачета златен прах, нито миризма на летни цветя. Обкръжиха ги други, също така приятни аромати. Покрай бъчвите с вино се извиха розови изпарения като разкъсана мъгла в гората. Едайн се предаде на желанието си. Отпусна се върху него и когато той изпълни утробата й с мощен тласък, извика от наслада.
Веднага я обзе сляпо, неудържимо желание, което я накара да забрави всичко около себе си. Продължи да се движи върху него, докато светът се завъртя и разрушителният огън на страстта изпепели всички мисли и усещания в тялото й.
Магнус, повлечен от екстаза й, пъшкаше тежко и се движеше със същата необуздана сила. Отново стигнаха заедно до най-високото, замайващо удовлетворение.
Едайн падна тежко на гърдите му. Опитвайки се да си поеме дъх, Магнус изстена:
— Свети отче в небесата! Едайн?
Тя не беше в състояние да отговори. Както и предишните пъти, сливането им беше поразяващо преживяване, което я разтърсваше до дън душа. Отговори на погледа му и след малко попита задъхано: