Сините очи на рицаря изведнъж светнаха.
— Циганското момиче от Единбургската крепост. — Първоначалното неверие бе заместено от силно вълнение. — Да, помня те — отговори бавно той. — Помня също, че се грижеше за мен, когато лежах тежко ранен в колата ти.
Фомор избухна в смях, грабна широкополата шапка от главата на Тирос и я нахлупи на главата на тамплиера.
— Вече не сте тамплиер — заяви тържествено той. — От днес нататък сте крал на циганите!
Шапката, носена някога от Магнус, почти скри очите на Асгард, но той сякаш не я усети. Наведе се над седлото и показа ръката си на Мила.
— Ухапа ме змия, отровна змия — изрече загрижено той. — Няколко пъти.
Тя взе ръката му и го погледна в очите.
— Обещавам да ви излекувам — каза тихо тя и целуна с нежна отдаденост дланта и пръстите му. Той не се възпротиви. — Вие бяхте винаги мой, не неин, любими! — Окуражена, тя се опита да го свали от коня. — Елате, ще се погрижа за ръката ви и този път вещицата няма да се меси!
Жискар и Дени също се присъединиха към групата и като видяха тамплиера, наведен от седлото, и циганското момиче, увиснало на ръката му, опулиха очи от учудване.
— Сър Асгард — започна Дени, — тези цигани…
Рицарят не го чу. Слезе от коня, опря се на рамото на момичето и двамата тръгнаха към колата. Черният жребец послушно се запъти след господаря си.
— Ти си много красива — прозвуча развълнуваният му глас.
Другите цигани възседнаха конете си и ги подкараха надолу по пътя.
Жискар се обърна слисано към Едайн.
— Какво беше това, мадмоазел? Не можем да…
— Не се намесвайте. Нищо лошо няма да му се случи — увери ги Едайн. — Какво друго би могъл да стори? Нарушил е всичките си клетви.
Тя измъкна стъпалата си от стремената и слезе от коня. Колата на Мила обърна на малкия площад пред манастира. Асгард беше вързал коня си отзад и седеше до циганското момиче. Гледаше го в очите и му говореше сериозно. С мен никога не е говорил така, каза си с усмивка Едайн. Даже забрави да се сбогува.
Фомор извика ликуващо, пришпори коня си и препусна след циганите. Безмълвното му послание, отправено на минаване към Едайн, гласеше: Ще се върна скоро.
Едайн въздъхна. Естествено, че щеше да се върне, не беше нужно да й го казва.
Тя се сбогува с кралските рицари, благодари им за добрите грижи и им пожела да се върнат живи и здрави. Повери малката кобила на Жискар и го помоли да я продаде в Единбург и двамата с Дени да си поделят печалбата. За нейна изненада и двамата мъже се разплакаха.
— О, мадмоазел — заговори, хълцайки, Жискар, — вие сте толкова млада и красива! Не е редно да се погребвате в манастир. Не слушайте циганите, дето ви нарекоха вещица! Те са неблагодарен народ. Аз съм само един беден рицар, но съм готов…
— Не — прекъсна го решително тя, за да му попречи да изрече следващите думи. Не искаше добрият Жискар да й предложи брак и тя да му откаже. — Не се тревожете за мен. Аз избрах пътя си доброволно. Освен това манастирът е моят дом. Тук съм отраснала.
Дени свали шлема си. По бузите му се стичаха сълзи.
— Тогава ни позволете да останем с вас и да ви служим — изрече умолително той. — Ние ви почитаме като светица!
Велики боже, трябваше възможно най-бързо да ги отпрати! Не беше предполагала, че закалени гасконски рицари като тях могат да плачат като деца.
— Какво ще правят добрите сестри с двама силни и красиви рицари като вас? — попита с мека усмивка тя. — Сигурно ще им вдъхнете ужас, от който никога няма да се възстановят.
Докато се отдалечаваше заднешком към вратата на манастира, Едайн се усмихваше и махаше за сбогом. Когато най-сетне опря гръб на дебелото дърво, намери бързо шнура на звънеца и го дръпна. Циганите вече бяха стигнали до морския бряг. Фомор препускаше зад колата на Мила.
Отвори й портиерката, сестра Констанция.
— Известиха ни, че си идваш — каза тя, когато подаде главата си през малкото прозорче, и Едайн усети радостта в гласа й.
Резето се вдигна и тежката дървена порта се отвори. Едайн пое дълбоко въздух и мина през прага.
24
Никой не се съмняваше, че кралят на Англия е станал друг човек.
През юли крал Хенри изпълни заповедта на папата и се покая публично: бос, облечен само в конопено расо, измина пътя до Уестминстърската катедрала, за да обяви, че се разкайва, и да измоли опрощение на греховете си, най-вече заради ролята, която бе играл при убийството на Томас Бекет. Само след няколко седмици Уилям Лъвът бе заловен от английската армия при Айлинуърт и войната по границите на кралството приключи.
Главният майстор на тамплиерската резиденция в Единбург следеше с поглед краля, който тъкмо прекосяваше двора към Бялата кула, където беше срещата им. Всъщност, помисли си монахът, Хенри преодоля най-страшното в досегашното си управление и би трябвало да се чувства облекчен. Убийството на архиепископ Бекет и смъртта на сина му Хенри, младия крал, бяха тежки удари, но той съумя да се справи. И завърши победоносно войната срещу Уилям Шотландски.