— И какво ще получа в замяна на това? — попита язвително Ивац.
— Ще получите възможност да се занимавате с истинска научна работа и ще се спасите от участта на тези тук. Впрочем вижте вашия приятел!
Докторът направи знак с ръка на човека пред бариерата. Той се приближи.
— Доведете новия! — нареди Янсен.
Мъжът покорно се поклони и се скри.
След малко на вратата се показа Пиер-Ален.
— Поговорете си с него! — разреши доктор Янсен и тънка усмивка пропълзя по устните му. — Аз няма да ви преча! — И се отдалечи на няколко метра.
Ивац се втурна към Пиер-Ален.
— Приятелю! — извика той и разтвори ръце да го прегърне.
Пиер-Ален го погледна учудено и се отдръпна.
— Не ви познавам — студено заяви той. — Какво искате?
— Аз съм Ивац. Погледни ме по-добре. Заедно слязохме на дъното на Дяволското копито. Ти първи, аз — след теб.
— Не ви познавам! — повтори още веднъж враждебно Пиер-Ален. — Имате грешка.
— Ти си инженер Пиер-Ален Мино! — извика потресен Ивац и тръгна към него. — Събуди се!
— Не! Аз съм шлосер от Института за спасяване на човечеството и света. Това е голяма чест и велико удоволствие… — гордо отговори неговият приятел и отново отстъпи назад.
Българинът го гледаше зашеметен. В очите на Пиер-Ален горяха непознати пламъчета. Лицето му беше безстрастно. Той говореше безжизнено, отсечено, равно — като навит механизъм. Дългите му ръце трагично висяха от раменете…
— Нима не си спомняш Луи? Хосе! — опита се отново да го пробуди Ивац.
— Нищо не си спомням — натъртено процеди Пиер-Ален. — Аз съм шлосер от Института за спасяване на човечеството и света. Това е голяма чест и велико удоволствие.
Българинът не знаеше какво да прави. Това ли беше Пиер-Ален! С какво го бяха обработвали… Как бяха угасили волята му и го бяха превърнали в безволево същество с чисто механични реакции.
Трябва да се върна при моите приятели — сопнато каза Пиер-Ален. — Довиждане, господине. — И се скри в къщичката.
— Довиждане — глухо промълви Ивац и усети как изведнъж му стана студено. Студът пълзеше по жилите, нахлуваше в цялото му тяло като някаква всепроникваща мъгла. По челото му запълзяха ситни капчици студена пот.
— Поговорихте ли си с вашия приятел? — извади го от това състояние гласът на доктор Янсен.
— Да!… Не! — отговори объркано българинът. — Какво сте направили с него?
— Нищо лошо! Просто е подложен на дълготрайна хипноза, за да ни бъде полезен. Но не се безпокойте. Той е щастлив. Не разбира нищо от това, което се е случило. Да тръгваме!
Ивац машинално се обърна и се качи на автомобилчето.
Потеглиха.
— Искам да ви предупредя — наруши мълчанието доктор Янсен, — ако не се съгласите да станете мой помощник, ще споделите съдбата му…
— А пък аз искам да ви предупредя, че това ще ви се удаде много трудно! — изкрещя Ивац, нервите на когото не издържаха. — Занимавал съм се няколко години с хипнозата във всичките й разновидности и зная как да се защитя.
— Излишна самоувереност! — спокойно забеляза доктор Янсен. — После се наведе към българина и тихо добави: — Разберете, че искам да ви спася. Симпатичен сте ми. Освен това сте колега… Биолог. Трябва да се съгласите. Не разбирате ли, че наруших правилника на института, като ви позволих да се срещнете с един от работниците…
После натисна педала и автомобилът се понесе още по-бързо. Излитащата струя въздух започна да свири тънко и пронизително. Но не силно. Вероятно имаше заглушители…
Стигнаха пред сградата, в която се намираше жилището на Ивац и кабинетът на Янсен.
— Нощта скоро ще настъпи! — предупреди докторът, като погледна часовника си. — Приберете се в стаята си и почивайте. Може да се порадвате на залеза. Днес той ще бъде много красив.
— Но нали слънцето е изкуствено?
— Че какво от това. И залезът е изкуствен. С помощта на лещи и светлини ние имаме едни от най-красивите залези на Земята. Довиждане. Професорът вероятно ще ви приеме утре. Помислете върху съветите ми…
Ивац взе асансьора и след няколко минути беше в жилището си. Хвърли се на канапето в кухнята, затвори очи и се замисли…
Девета глава
Професорът е откровен
Ивац лежа така може би цял час. Той се мъчеше да събере цялата си умствена енергия, да задействува всички ония скрити механизми на волята, които досега му бяха помагали хладнокръвно да посреща и най-трудните ситуации в живота си.
Срещата с Пиер-Ален го потресе!
Той започна да разбира, че беше приел на шега случилото се и беше подценил създателите на този зловещ тайнствен институт. Започна да си дава сметка, че е попаднал в ръцете на опасни хора, които в името на науката вършеха ужасни неща. Всъщност той не знаеше в името на какво?! Доктор Янсен му предлагаше да стане негов помощник, без да му обясни какво точно означава това…