— Според мен… — започна с мек глас професор Бинком — професор Самберг не бива да се подценява. Наистина такъв професор не съществува в нито един университет в света, но някои негови постъпки дават да се разбере, че си имаме работа с човек, добрал се до научни тайни, за които ние все още нямаме реална представа.
— И какво предлагате?
— Мисля, че трябва грижливо да проучим района около бездната Дяволското копито и да не предприемаме нищо, докато не разберем с какви оръжия разполага професор Самберг.
— Да! — обади се Луи. — В тревожното си съобщение българският биолог Ивац Павлинов съобщава за някакви страшни оръжия…
— Вас никой не пита! — сряза го сурово командуващият. — Благодаря ви, професор Бинком. Вашето мнение, майор Джино?
— Цялата планина е блокирана! — съобщи майорът с огромния ръст. — Аз мисля, че трябва да се действува веднага, без да се чака да изтече срокът, даден от професор Самберг! Затова предлагам тези двамата — и Джино посочи с ръка Луи и Хосе — да се спуснат в бездната и да поставят там тротил. Ще го взривим в подходящ момент, когато започнем операцията.
— Това е невъзможно! — извика Луи. — В пропастта има хора! Могат да загинат…
— Срокът, определен в ултиматума, още не е изтекъл — развълнувано напомни Хосе. — Може би професор Самберг ще размисли и ще се оттегли. Ако се преговаря…
— Достатъчно! — прекъсна ги полковник Руфъс. — Аз също смятам, че преговори не трябва и не може да има. Нашата чест не ни позволява да преговаряме с някакъв авантюрист. И така, вие ще се спуснете в пропастта. Разбрахте ли задачата си?
— Ние няма да поставим взрив в пропастта! — отговори твърдо Луи.
— Ние не можем да постъпим така!… — извика побледнял Хосе.
— Знаете ли какво може да ви струва това? — втренчи опулените си очи в тях Руфъс. — В областта действуват специални закони. И за неизпълнение на заповед…
В този момент в стаята връхлетя дебелият капитан, който ги доведе от хотела.
— Господин полковник! — изплашено съобщи той. — Господин полковник, мираж!
— Какви глупости дрънкате, капитан! — сряза го командуващият. — И защо влизате без разрешение?
— Господин полковник, над планината се появи мираж! — доложи задъхано капитанът.
— Миражи има само в пустините… — недоверчиво забеляза Руфъс. — Мираж в тази планина е невъзможен!
— Вижте сам! — виновно каза капитанът.
Всички се хвърлиха към прозореца на стаята. Луи и Хосе също. Наистина, в небето се беше появила картина. По-скоро тя като че ли винаги си беше съществувала там и сега само бе проявена с помощта на неизвестен препарат. Сякаш всички цветове на небесната дъга се бяха разлели във въздуха, образувайки странен, огромен цветен облак, който непрекъснато се движеше и така привличаше погледа, че човек не можеше да се откъсне от него.
— Господин полковник, войниците отказват да се подчиняват! — обади се отново капитанът. — Всички гледат в облака като омагьосани и не чуват никакви заповеди.
— Майор Джино! — извика Руфъс.
— Заповядайте! — прозвуча бодър изпълнителен глас.
— Веднага да се напълни един танк с взрив. Изкарайте го над бездната и без екипаж, по инерция, го пуснете в нея.
— Слушам! — отговори майорът и с невероятна за неговата фигура скорост изхвърча от стаята.
— Изкуствени миражи! Интересно… — говореше си сам професор Бинком и, кой знае защо, доволно се усмихваше. — Много интересно!
… Като избраха удобен момент, Луи и Хосе предпазливо се измъкнаха от стаята. Озъртайки се, двамата бързо тръгнаха към изхода. Последната заповед на полковника носеше сигурна гибел на скритите в пропастта. Смъртна опасност заплашваше Ивац, а може би в Дяволското копито имаше и други пленници на Самберг.
Изведнъж външната врата на хижата с трясък се отвори и вътре връхлетя едрият майор Джино, целият раздърпан, измачкан, без фуражка. Погледът му гореше див и изплашен, като че ли беше преживял нещо много страшно. Той не им обърна никакво внимание и влезе в стаята на командуващия, без да затвори вратата след себе си.
— А, майор Джино! — чу се изненаданият глас на полковника. — Докладвайте!
— Господин… полковник… — накъсано пелтечеше майорът. — Танкът излетя…
— Как излетя? — попита недоверчиво Руфъс. — Искате да кажете, че се е взривил?
— Не! Съгласно… вашата заповед… — продължаваше да заеква едрият майор — напълнихме с взрив… един танк… и го изкарахме над… бездната. И когато се готвехме… да го пуснем… по инерция, духна вятър… и той излетя…
— Вие шегувате ли се? — кипна полковникът. — Това да не е птица?
— Не!… — съобщи майорът. — Нещо забуча и танкът излетя във въздуха.