пазеше всички богатства с голяма грижовност и опит —
Евриклея, на Оп дъщерята, сина на Пизенор.
Нея синът Одисеев покани да влезе и рече:
„Моля те, майко, ела да налееш в двуухите кани
от благовонното вино — най-сладко след виното, дето
пазиш с надежда, дано да се върне пак този нещастник —
моят баща благороден, избягнал от страшните кери.
Амфори двайсет налей и отгоре сложи им захлупки.
Мяхове, плътно съшити, от кожа с брашно да напълниш.
Двадесет мерки да бъде брашното ечмичено ситно.
Само не казвай на друг — на едно място всичко наслагай.
Привечер аз ще го вдигна, щом моята майка възлезе
в горните китни покои готова за сън и отмора.
После ще ида аз в Спарта, оттам в песъчливия Пилос,
вест от мълвата да чуя, кога се завръща баща ми.“
Рече така. Евриклея бавачката в миг се разхълца,
гръмко започна да плаче и рече крилатите думи:
„Как ти дойде на сърцето такова желание, рожбо?
Де надалече в чужбина сега се гласиш да отиваш,
наша едничка утеха? Нали Одисей благороден
падна далеч от родина сред хора съвсем непознати?
Тръгнеш ли, в миг зад гърба ти женихите зло ще намислят —
как да те в клопка погубят, имота след туй да заграбят.
Тука при нас остани между близки! Защо ли е нужно
там по морето пустинно да скиташ в беди и неволи?“
А Телемах разсъдливият тъй на това й отвърна:
„Майко, не се тревожи — не действувам без боговете.
Но закълни се, че нищо на майка ми няма да кажеш
дни единайсет преди да изминат, дори и дванайсет,
или самата преди да открие, че аз съм отплавал.
Как се боя, да не би хубостта й от плач да помръкне!“
С клетвата, за боговете велика, старицата вкле се.
След като тя се закле и с обета свещен се зарече
бързо в двуухите кани му сипа от сладкото вино
кожени мяхове плътни стъкми и с брашно ги напълни.
А Телемах се завърна назад при тълпата женихи.
Друго замисли тогаз совооката дева Атина.
В образа на Телемаха обходи тя целия град и
де кого срещнеше пътем, отправяше тази покана:
всички да се съберат вечерта при подвижния кораб.
После с молба към Ноемон, на Фроний прекрасната рожба,
тя се обърна за кораб. И той обеща й охотно
Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднала сенки.
Пусна тогава в морето тя бързия кораб и в него
всякакви уреди сложи, за веслени кораби нужни,
и го докара до края на пристана. Спътници храбри
вече прииждаха там, призовавани все от Атина.
Друго замисли тогаз совооката щерка на Зевса.
На Одисей боговиден в дома тя довтаса чевръсто.
Лека умора разля върху всички женихи пияни,
техния ум помрачи, от ръцете им чашите грабна.
Всеки за сън към дома си пое, и не чакаха дълго
те из леглата, че дрямка изтегна на техните клепки.
Викна след туй Телемаха от пищно стъкмените стаи
и совооката щерка на Зевса така му продума,
образа взела на Ментор, по глас и по вид с него сходна:
„Бързо ела, Телемахе. Весларите красноколенни
вече седят до веслата и чакат от тебе повеля.
Хай да вървим, да не бавим на кораба повече пътя.“
Рече Атина Палада така и потегли пред него
с пъргави стъпки. Зад нея закрачи синът Одисеев.
След като вече дойдоха до кораба и до морето,
свариха там на брега къдрокосите свои другари.
Тях заговори свещената мощ на сина Одисеев:
„Тук да стоварим, другари, храната. Готови са вече
всички запаси в палата. Но моята майка не знае
нищо, робините също. Една е сал тайната чула.“
Рече така и забърза напред, а след него гребците.
Взеха от къщи храната и всичко на здравия кораб
сложиха, както заръча любимият син Одисеев.
И Телемах се яви, от Атина поведен, на борда.
Седна отзад на кормилото тя, а до нея застана
сам Телемах. А гребците развързаха бързо въжата
и надойдоха те горе, насядаха в дълги редици.
Вятър попътен им прати на Зевс совооката щерка.
Шумна зефир бързовеен по тъмния гръб на морето.
Бодрите свои гребци Телемах насърчи и подкани
да се заемат с въжата. И те му послушаха зова.
Тозчас елховата мачта изправиха те и побиха
в якото средно гнездо, и с въжета привързаха здраво,
с кожени ремъци после подеха платната блестящи.
Ето зефирът изпъна платното посред, на вълните
звучният пурпур заплиска под кила на лекия кораб.
Тон по вълните забърза към своята цел устремено.
Щом закрепиха платната на тъмния, бързия кораб,
чаши напълниха всички до горе със сладкото вино.
Даром от него възляха и за боговете всевечни,
най-много за дъщерята на Зевса Атина Палада.
Цялата нощ и в зори тя браздеше пред кораба пътя.